Гледна точка на Лаура
Бяхме седнали на масата. Аз седях между Рос и Ванеса, а мама и тате седяха от другата страна.
Тате продължи да се държи грубо с Рос докато ядяхме.
- Казах ти, че това е лоша идея- прошепна Рос.
Ритнах го леко по крака под масата.
- Е, Лаура.
Погледнах тате.
- Д-да?
- Все още не си отговорила на въпроса ми.
Аз преглътнах и опитах да се държа нормално, докато ям.
- Кой въпрос?
- Той гадже ли ти е?- попита строго татко.
Спрях да ям. Погледнах мама, тате и Ванеса- и тримата чакаха, затаили дъх.
- Е, ъмммм....
- Той гадже ли ти е?
- Не я принуждавай.
Татко пак погледна към Рос.
- Гадже ли си й?
- Ъммммм....
- Е?
Рос погледна към мен и пак към баща ми.
- Знаех си, че не сте заедно.- усмихна се той и се успокои.
Аз и Рос отново се спогледахме отново.
- Имам предвид, дъщеря ми никога не би излязла с играч.
Малко се разочаровах, когато видях, че Рос е свел глава.
- Той не е играч, тате.
- Е, ти все още не си излизала с момче, което не е фокусирано върху ученето.
Рос седеше тихо и очевидно не беше много впечатлен от баща ми.
- Всъщност, той се справя много добре в училище.
Татко се засмя.
- Ти?- каза той, гледайки към Рос- Ти се справяш добре в училище?
- Ъм......да..... Благодарение на това, че дъщеря Ви ми преподаваше, оценките ми се повишиха.
Баща ми се усмихна.
- Но, все пак Лаура никога не би ха-
- Добре, това беше!- прекъснах го аз.
Всички ме погледнаха
- Аз и Рос излизаме!
Татко ми изглеждаше шокиран.
Мама се усмихна леко и погледнах отново към баща си.
- И съм горда с това, тате.
