До Петък Вечер

Untitled Part 3

Не се обиждай, сладурче

Маги

Исках да покажа на Брейди, че не искам да го притеснявам, но в петък вечерта, леля Корали го застави да ме заведе на парти. Не бях с него. Стоях между едни дървета на края на поляната и от време на време поглеждах към групичката им. Искренно се надявам подобни мероприятия да не са всеки уикенд. Бих предпочела да си остана в стаята с книга в ръка. Сега се размотавам в тъмнината на поляната и това не е като да ми е любимо занимание. Макар да се случи нещо...интересно.

Като си спомня, усещам бузите ми да се зачервяват. Това беше моята първа целувка и то с момче, което е напълно непознато. Беше висок, с коса по-дълга от обикновенните, а лицето...Господ е събрал всичките идеални мъжки черти в лицето на това момче. Това, което ме застави да не помръдвам от мястото си обаче- бяха очите му. Дори и в тъмнината открих огромна тъга в тях- бреме, което не бях забелязала в никого, освен в собствените си очи.

По телефона, той каза на майка си, че я обича и след това удари по пикапа в безсилие и гняв. Не може човек, който разговаря с майка си по такъв нежен и закрилнически начин да бъде лош, нали? Затова въпреки съвета му да избягам- останах на мястото си. Неочаквано ме целуна- отначало грубо и ядосано, но впоследствие много нежно и неусетно стиснах тениската му с ръце. Коленете ми омекнаха и чух стон, излязъл от устата ми.

Също толкова неочаквано- той се отдръпна, навел глава надолу и несмеейки да ме погледне. Мълчаливо се отправи към пикапа, качи се и тръгна. Гледах след него като в някакъв унес- беше прекрасно и щях да запомня този момент завинаги.

След два часа Брейди накрая реши, че трябва да си тръгваме. По пътя към къщи- не каза и дума.

В неделя, братовчед ми реши да ходи при свои приятели, които имат басейн за да плуват и леля отново поиска да ме вземе. За да му покажа, че не искам да бъда досадната братовчедка- написах на леля бележка, че имам месечно неразположение и по-добре да остана в къщи.

Брейди не се появи целия ден, може би се страхуваше,че ако се върне, майка му отново ще връчи някакво задължение заради мен.

Така дойде и първия учебен ден и леля Корали даде на сина си цял списък за това как да ме обгрижва в училището. Когато пристигнахме пред сградата - протегнах бележка.