До Петък Вечер

Untitled Part 18

Въобще не е така шибано забавно

Уест

Днес е денят на мача. Преди много обичах петъците в разгара на футболния сезон. Тогава татко винаги ме събуждаше и закусвахме заедно, като обсъждахме каква ще е играта, различните тактики.

А днес ме събужда тропот откъм кухнята. Скачам бързо от кревата и заварвам мама с тъжно лице насред счупени съдове.

- Исках да направя гофрети, но уреда е много високо и не успях да го взема- сълзите започват да текат по хубавото й лице- Преди баща ти достигаше до него и помагаше да се свали.

Прегръщам я.

- Мамо...мамо- не се притеснявай. Иди при татко. Мога сам да си приготвя нещо за ядене и също ще почистя тук. Върни се при него, може да има някаква нужда.

Тя кимва и отново изхлипва.

Ето така започна този петъчен ден. Когато накрая пристигам пред училище, нетърпелив да видя Маги, в главата ми е все още картината, когато целунах мама по бузата за довиждане и спящия си баща по челото. Гърдите ме стягат в адска болка и буцата в гърлото ми пречи да дишам, но знам, че когато видя зеленоокото момиче- всичко ще бъде наред.

Виждам пикапа на Брейди на паркинга и никога не съм се усещал толкова удовлетворен, че е там. Не обръщам внимание дори на хората, които ми подвикват поздрави, бързам към шкафчетата, където да зърна братовчедка му.

Виждайки я, болката веднага отстъпва.

- Здрасти- казвам меко, за да не я стресна. Тя се обръща, но красивата усмивка изчезва. Един поглед й беше достатъчен да види какво става вътре в душата ми. Разбра, че се е случило нещо неприятно без дори да обяснявам.

Хваща ръката ми и ме поглежда с такава изцерителна нежност, която просто се нарича Маги. Преплитам моите големи пръсти с нейните малки.

- Тук съм- прошепва, едва движейки устни. Гласът й ми носи мир.

- Беше...беше лошо утро- опитвам се да обясня и усещам палеца й да гали успокояващо ръката ми. Всичко, в което се съмнявах- в живота си, в способността си да се справя с проблемите- Маги унищожава с едно докосване.

- Ей...добро утро, сексиии- гласът на Серина, разрушава вълшебството, в което сме потънали и ръката на мъничето ми изчезва мигновенно от моята. Тя се отдръпва, преди да успея да кажа нещо и изчезва в тълпата.