Всяка нощ сънувам кошмари
Маги
Седя на багажника в пикапа на Брейди и гледам как си клатя краката напред- назад. Партито не беше толкова шумно. Днес братовчед ми не паркира колата си директно на поляната, а заедно с други коли близо до гориста месност и черен път. Знам, че го направи заради мен, за да може къде да седна. Искаше да облекчи пребиваването ми тук. Даже ми донесе гевречета и безалкохолно. Нещо обаче го обезпокоява. Преди малко тук дойде едно момиче с дълга тъмна коса и той като, че ли се ядоса. После се върна към приятелите си. Момичето постоя извесно време, след което се качи на колата си и също отпраши нанякъде. Странно. Не съм я виждала досега.
- Не трябва ли да присъстваш на по-добро място ?- сепва ме гласът на Уест Ашби и виждайки стреснатото ми изражение, додава- Не ми обръщай внимание. Просто...ми омръзна да се държа като непукист , който нищо не го интересува. Нужно ми е да остана малко сам с мислите си. И тъй като ти си мълчиш- това ме устройва. Ей така да се изговоря с някого, а той само да мълчи.
Той изпива голяма глътка от бирата си и сяда до мен.
Пиян ли е или може би смята да се напие? Разбира се предполага да съм последния човек, който иска да бъде в неговата компания.
- Завиждам ти, че не говориш. Не знам дали и аз да не взема да помълча...определено е пиян и говори небивалици.
Да ми завижда? Сериозно? Искам да му се изсмея или направо да му го изкрещя в лицето. Никой в света не трябва да ми завижда за ситуацията в която съм.... Никой.
- Но както чух... и ако е истина, ти може би си по-зле и от мен- поклаща глава и въздъхва- Не, навярно, не мога да го повярвам да си преживяла такова нещо, защото майката на Ганър си я знаем каква е клюкарка. Половината от това, което излиза от устата й е измислица. Бог знае какви глупости е разправяла и за майка ми.
Загледан в тъмнината, момчето сякаш разговаряше сам със себе си, а лицето му е белязано от болка. За първи път виждах истинския човек Уест Ашби, който досега не се беше показвал. Маската беше паднала, гласът беше тежък, а очите- потъмнели.
- Тази вечер, той не дойде да гледа моята игра. По дяволите, той дори не може да отиде в шибаната баня без помощ. Още повече да присъства на мача. За първи път го нямаше, а всеки мой тъчдаун бе за него. Така, че ще има какво да му разкажа довечера. Но сега седя тук като изгубено малко дете, защото някак си дяволски се страхувам да се прибера в къщи.
أنت تقرأ
До Петък Вечер
قصص المراهقينЗа всички, които го познават, Уест Ашби винаги е бил този човек- самонадеяният, популярен, твърде красив за себе си футболен бог. Но отвътре той е съкрушен - баща му умира, а той не е казал на никого, защото не може да се изправи пред истината. Сега...
