До Петък Вечер

Untitled Part 31

Бих искала да бъда там

Маги

Нямаше да облека черно. Знам, че този цвят ще бъде там в изобилие. Достатъчно тъга. Малко си спомнях погребението на майка си. Но единственото, което се е забило в мозъка ми е чернотата. Ненавиждам го този цвят, както го мразеше и мама. Тя често казваше, че черното е скучно и на човек му трябва повече цвят в живота.

Мисля, че и на Джуд Ашби не би му харесало толкова мрачни краски. Той обичаше да се смее, търсеше ярките моменти в живота. Затова реших да облека една зелена рокля, която подхождаше на очите ми. Той харесваше моите очи и съм сигурна, че би му допаднал моят избор на облекло.

На погребението аз, леля, чичо и Брейди пристигаме заедно. Обикновено в южните щати тези тъжни събития се извършват в църквите или в погребалните бюра, а после в тесен кръг се погребва самия човек. Но Уест сподели, че баща му е бил против дълги церемонии. Искал е всичко да стане бързо и без толкова суетня и врява.

Паркираме навън като всички останали, а после се събираме под един бял навес, направо на гробището, където хората се струпват. Потърсих с поглед приятеля си. Седеше до майка си. Днес ще се сблъска с цялата сурова реалност на случващото се.

За разлика от него- на погребението на майка ми- бях малко дете, не осъзнавах нищо, направо бях като болна, умът ми отказваше да приеме реалността. Но Уест е зрял и виждайки как спускат баща му в земята- истината ще го удари като чук. Ще бъда до него, когато му потрябвам.

Когато погледите ни се засичат, той ми кимва да седна до него. Леля и чичо разбират, така, че отивам и се хващаме за ръце. Хватката е по-силна, което ми говори, че едвам се държи.

- Харесва ми роклята ти- навежда глава, сякаш малко да се разсее- Подхожда си с цвета на очите ти.

- Направих това заради баща ти, мисля, че би одобрил- леко накланям глава.

През това време хората идват и поднасят своите съболезнования както на Уест, така и на майка му, а после свещенникът започва своето слово и Оливия тихо започва да плаче.

Момчето потреперва, когато трябва да сложи цветята на ковчега на баща си.

- Ти винаги ще бъдеш мой герой, тате- прошепва и обръщайки се към мен- виждам силните емоции, които го задушават, но които сдържа заради майка си. Веднага хваща ръката ми.