До Петък Вечер

Untitled Part 13

Тогава не си длъжна да бъдеш толкова дяволски красива

Маги

Брейди се взира в мен, а после и в Уест, сякаш не беше чул това за което го помоли. Аз също бях удивена. Значи Уест иска да сме приятели? Имаше топлина в гърдите и странно пърхащо нещо в стомаха.

- Няма да можеш да ме разбереш, братле- не се сърди- внимателно казва Уест- Никой не ме разбира в тази трудна ситуация- Само Маги- да говоря с нея е всичко от което се нуждая.

Тръпката се превръща в малки пеперуди, размахвайки крила в стомаха. Трябва да си спомня, че Уест каза " само приятели", не е като да е поискал да ме целуне отново.

- Но...тя. Тя не говори- Брейди ми хвърля учуден поглед. Очакваше отговор, а не ми се ще той да знае, че съм започнала да говоря. Ако Леля Корали разбере, няма да ме остави намира.

- С нея имамме специфичен начин на общуване и това ми стига- сякаш прочел мислите ми, Уест веднага измисля причина да ме измъкне от ситуацията.

Братовчед ми се замисля- Добре...Щом искаш да сте приятели. Но само приятели.

- Тя ще бъде в безопасност с мен- успокоява го Уест- Уважавам я точно както и ти. Никой няма да я нарани.

Приятел? Можех ли да му го дам? Мисля, че в този случай ще си помогнем взаимно.

Брейди като, че ли повярва.

- Добре...добре. Да влезем вътре. Мама е изпекла шоколадова торта

- Да- поглежда ме Уест отгоре- Ти обичаш ли шоколадова торта?

Кимнах. Мога да отида за малко с тях, а после ще се кача в стаята си.

Влизаме в къщата и леля Корали ни посреща в коридора. Тя се усмихва тъжно на Уест, но също така казва, че е щастлива да го види.

- Маги също ще дойде с нас да хапне от твоята торта, мамо- казва Брейди и леля отваря широко очи.

- Ще донеса още мляко и още две чаши.

Вътре момчетата са излегнати на възглавници или подхвърлят топката в баскетболния обръч, закачен на стената.

- Маги!- възкликва Наш след като е прехвърлил една топка. Обръща се към мен за първи път откакто решихме да не си пишем съобщения.

Уест веднага слага ръка на гърба ми и ме води до масата. Момчетата продължават със шегите си, очевидно Брейди не им е казал за бащата на приятеля им. Почувствах, че му е по-комфортно така- без да се вторачват в него или да се безпокоят. Брейди и леля Корали бяха наясно- ще му е необходимо време за останалите.

- Значи Маги е ...с Уест, а?- пита Наш саркастично, а също и защото никой нищо не казва.

- Маги е моя приятелка и трябва да се примирите с това- съобщава Уест и сяда до мен- Не им обръщай внимание ако се държат като идиоти- навежда глава към ухото ми. Обикновенно на тези сбирки не присъсътват момичета, а и доскоро беше недостъпна заради Брейди.

Кимвам, но ми се иска да избягам в стаята си.

- Ето още мляко и торта- влиза в стаята леля Корали- Тя не се храни много- обръща се към Уест.

- Да, госпожо- той взима чинията и я поставя пред мен.

Когато леля излиза от стаята, Уест сяда в краката ми.

- Отпусни се. Изглеждаш така, все едно съм те задължил да седнеш тук. Те скоро ще свикнат с теб- кимва към останалите- Обещавам ти.

- Знам- прошепвам- Просто не обичам да съм център на вниманието.

Уест се подсмихва и ми подава вилица- Тогава не си длъжна да бъдеш толкова дяволкси красива.

Пеперудите отново запърхаха в стомаха. Как може сега да я ям тази торта?