Изминали са три дни от началото на моето пътешествие през Звездния океан. Казвам се Сайлъс Мартениц и съм учен и, както изглежда, изследовател от подвижния ни дом Астера. Засега не бих казал, че се е случвало нещо значително, но реших да започна да пиша в този дневник, за да убивам времето. Започнах от Северозападния океан или по-познат като Океанът на Светлината. Реших, че в него ще намеря интересни екземпляри, тъй като най-ярките звезди виреят тук. Още първият ден се беше разразила буря от облаците от звезден прах и гравитационни ветрове страшно размятаха етерните платна на малкия ми звездоход. Но верният ми "Скитник" оцеля и този път. Бурята стихна чак днес и след това в затишието опитах да взема проби. Но понечех ли да взема звезди в шепите си, както съм правил множество пъти досега, този път те се разпадаха в мига, в който ги докоснех. Сигурно затова този е най-богатият на звезди океан – в него непрестанно се раждат нови и по явни причини не могат да бъдат откраднати. Мисля си, че ако някой от Астера един ден открие начин някой ден да съхранява звездите на Северозападния океан, би ги продавал за цяло състояние. Бих предпочел да не откриват. Иначе няма да остане нищо за изследване за мен и за колегите учени.
YOU ARE READING
Дневник на звездния пътешественик
Science FictionПонякога спомените могат да ни отведат и на другия край на Вселената. Г-н Сайлъс Мартениц, учен от подвижната планета "Астера", дом на хората в далечното бъдеще, се отправя със звездния си кораб "Скитник" през водите на Звездния океан в търсене на...
