Това пътуване започва да ми омръзва. Виждам пред себе си само безкрайно много звезди и мъглявини. И нищо повече. Дали не обрекох себе си на заточение? Замислих се какъв ли щеше да е животът ми, ако сега решах да обърна и да се върна в Астера. Но там отдавна няма място за мен. Извадих още един етерен сандвич и докато хапвах, пуснах новите си проби и записки по бутилката за писма с автоматично насочване към Астера. Не съм сигурен дали някой изобщо ги чете. Обърнах се напред и се отърсих от излишни философщини. Щях да пътувам още, докато не намерех онова, което търсех. Погледнах през далекогледа и видях вакуума – тъмното пространство без звезди. Там поне щe подремна.
YOU ARE READING
Дневник на звездния пътешественик
Science FictionПонякога спомените могат да ни отведат и на другия край на Вселената. Г-н Сайлъс Мартениц, учен от подвижната планета "Астера", дом на хората в далечното бъдеще, се отправя със звездния си кораб "Скитник" през водите на Звездния океан в търсене на...
