Краят на пътуването

7 1 0
                                    

Първо го усетих, после го видях – края на пътуването. Поех си дъх. Бях пристигнал. Пред очите ми стоеше планета – сигурно преди милиони години синя, но вече кафеникава, с почти пресъхнали морета в тъмновиолетово, обгърната от гъсти облаци прах. И въпреки това беше красива. Отправих "Скитник" нататък и докато навлизах в рехавата атмосфера, опънал етерния щит, се запитах кой ли ще ме посрещне там. Дали ще изглеждат като мен? Или ще са по-високи? Може би с повече очи? Когато се приземих, се огледах въодушевено. Но край мен вееха само пустинни ветрове. И тишина. Тръгнах бавно, защото краката ми бяха слаби и немощни и не можех да вървя. Но едва изминал няколко метра, се сгромолясах на нещо твърдо. Камък или друго, подобно на камък, но различно от етера. Явно придържаше завет – край мен килнати или полуразрушени, една-две цели, стояха колони от същия материал, а над главата ми – част от някогашен покрив. Ветровете бяха стихнали и се огледах. Безкрайна морава пустиня. Всичко, което сочеше, че тук някога е имало живот, бяха изсъхнали стръкчета трева, кух дънер, остатъци от улици под пясъците и още руини в далечината. Погледнах нагоре. За пръв път от много време истински се загледах пак в звездите. И видях съзвездия, които бях видял веднъж много отдавна в един океан, облян в бледорозово сияние, част от безбрежния Звезден океан. Наистина пристигнах. За това ли беше цялото пътуване? За руини?, помислих, изпълнен с разочарование. Но не и със съжаление. Разбрах кой съм. И откъде съм дошъл. Хората са били родени някога тук и са живели на тази вече умираща планета. А после са я изоставили в търсене на по-добър живот. Върнах част от забравеното минало на своята загубена Астера. Сега изпращам този дневник по "Скитник", моя верен кораб, обратно към звездите. Дано някой успее да го прочете един ден. Да узнае, че се върнах. Дано някой друг последва моите стъпки. Ако не, разчитам на звездите да разкажат моята история. И нека поне тя полети из Океана на спомените. Сбогом. Вече съм у дома.

Дневник на звездния пътешественикWhere stories live. Discover now