Пътувам по звездна мъгла и сякаш оставям истински вълни подире си. Отбелязвам, че тук космическата материя е по- сгъстена. Това е един от най-старите космически океани. Звездите в него не са така ярки, защото са много стари. Тук открих неща, за които други не са си и помисляли дори. Микроорганизми, реещи се в космоса и хранещи се от тъмна материя. Вероятно възникнали малко след Първия взрив. И оцелели. Имаха причудливи, дори неприятни форми и телцата им с множество пипалца и антени бляскаха неонови в мрака. Беше някак магическо да ги наблюдавам как плуват покрай звездохода в странни спираловидни или въртеливи движения. Преди да тръгна прерових астерските архиви, но не открих сведения, че някой е пътувал по-надалеч от Междинния океан. Като малък се ровех често по архивите. Най-вече защото се замислях какво е било преди нашите леко назъбени уши и пръсти без нокти, или ясни очи. Ние ли сме първите в Звездния океан? И така случайно попаднах на откъс от забравен мит – невинаги сме били пътници и скитници. Под краката ни е имало твърда земя. Преди много време. Чудя се къде ли е тя сега. Дали съществува още?
YOU ARE READING
Дневник на звездния пътешественик
Science FictionПонякога спомените могат да ни отведат и на другия край на Вселената. Г-н Сайлъс Мартениц, учен от подвижната планета "Астера", дом на хората в далечното бъдеще, се отправя със звездния си кораб "Скитник" през водите на Звездния океан в търсене на...
