Все повече губя следите си обратно към дома. Не че бих нарекъл Астера дом – все пак тя се рее из Океана Дом и никога не е имала котва. Често се питам защо потеглих, и то сам. Отдавна никой не поема на път. Може би от страх да не се загуби. Но аз тръгнах. Не беше от самота. Самотен си бях и на Астера. Не и от жажда за приключения или буйства. Мисля, че беше любопитство. За онова отвъд. Не търсех нещо определено за себе си. Просто трябваше да знам. Човек ще си помисли, че сред толкова самота, ще взема да философствам, да търся смисъл на пътуването си и на живота си може би. Но не мисля за нищо подобно. Събирам проби и картографирам пътища. А в почивките за ядене вадя сандвичите от етер и хапвайки разглеждам околния пейзаж, слушам как космическият вятър подухва в платната. Днес тъкмо смятах да заспивам, когато станах свидетел на нещо изумително – точно от лявата ми страна небето изведнъж сякаш избухна на хиляди пъстроцветни парченца, бележейки смъртта на поредната звезда. Но за мое учудване звездата не пожела да загине и малко след като парченцата се разпръснаха на равномерни вълни, те внезапно спряха и се засвиваха, стесняваха се, докато не се побраха в обвивката на нещо светло и бледо. Новородено. Плавайки нататък, все още зашеметен, осъзнах, че съм станал свидетел на нещо много много рядко. Прераждането на звезда.
YOU ARE READING
Дневник на звездния пътешественик
Science FictionПонякога спомените могат да ни отведат и на другия край на Вселената. Г-н Сайлъс Мартениц, учен от подвижната планета "Астера", дом на хората в далечното бъдеще, се отправя със звездния си кораб "Скитник" през водите на Звездния океан в търсене на...
