Вендета - (Корумпирани-№1)

Глава 37

Тереза

СЕГА

Осъзнах, че големите неща ме правят също толкова щастлива, колкото и малките. Не можех да отрека присъствието на усмивката върху устните ми, нито да излъжа защо е – първия ми работен ден като повишена. А докато твърдях, че съм благодарна дори на шанса си на минималната работа в тази агенция явно тайно съм прикривала едничката мисъл, че просто нямах шанса да бъда повишена и да опитам от рутината на колегите ми от другия отдел. И вероятно скоро щях да разбера причината за тяхното снобарско отношение към по-малките. Много скоро, всъщност, защото автобуса ми тъкмо спря на спирката, където попринцип слизах. Оправих деколтето на пуловера си и бутнах предната му част в колана, който притискаше леко широките панталони към корема ми. Бутнах се в едно дете, което тръгваше към училище с голямо закъснение и получих гаден поглед обратно. Както и да е, та аз бях станала редактор на цял отдел във вестника! Ако лошия поглед на някакво непознато момиче имаше силата да ми развали настроението, проклета да бях. Нарамих чантата си и бързо прекосих улицата, следвайки нормалния си маршурт в тишина. Вдигнах поглед и се срещнах с обичайната си спирка – Старбъкс. Поръчките веднага изскочиха в мозъка ми, бях запомнила всичко за всеки. Не и днес, Старбъкс. Не и който и да било друг ден от тук нататък.

Не съм мислела, че това да се върна на работа щеше да бъде толкова вълнуващо.

***

- Къде са ни закуските, Мюлър?

Сдържах се да не се опуля насреща му и оставих папките, които пъхах в празния кашон, оставен на бюрото. Мозъка ми беше блокирал. Шефа ми обаче все още седеше пред мен, в целия си ръст и широчина и ме гледаше с вдигнати вежди. Къде са им закуските? Къде може да са, в пекарната си стоят, не мърдат от там.

- Извинете, мисля че... Аз съм повишена, господине. Миналата седмица сте го съобщили на Вероника. - говорех накъсано, защото бях притеснена. - Повишили сте ме. - повтарям бавно и знам, че човека е чул унизението в гласа ми и може би затова се озърта наоколо толкова неудобно.

- Знам какви заповеди съм дал. - продължи - Обаче работата няма кой да я заеме а ти вече си го правила от години и смятах, че ще продължиш да я изпълняваш.

- Да ви...нося отново закуски? - нещо в стомаха ми май се изля, защото цялата гръмнах от унижение. - Сега?