Вендета - (Корумпирани-№1)

Глава 20

Тереза

9 ГОДИНИ ПО-РАНО

- Не мога да повярвам на очите си! - твърдия тон на госпожа Елис кара и птиците през прозореца да спрат движението си, защото не са сигурни дали се кара на тях или на нас.

Но със сигурност гледаше към нас.

Сините й очи не пропускаха да натекнът на всеки в тази стая колко виновен е и как сме сгрешили. Стиснах ръце в скута си и исках да свия поглед, но майка ми стисна косата зад врата, за да ме накара да стоя права. Беше също толкова вбесена колкото и майката на Деймън. - Първоначално исках да отрека, че това е истина, но после видях видеото и всичко ми стана пределно ясно. Тереза, не може да се отнасяш по този начин с Деймън, никога повече. Той е от кметското семейство, лице което всички познават и начина по който си му посегнала ще се запомни от всички. Ще разруши достойнството му. Майка ти ще бъде наказана заради това и ще бъде изключена от работата си. Това е недопустимо отношение.

Майка ми отново стисна косата ми, като този път смятам че е било от чист страх да не останем на улицата, без работа, без покрив и без пари, докато баща ми е на легло в Канада. Вината не ми оставяше и едно отворено прозорче за въздух. От друга страна Деймън изглеждаше напълно незаинтересуван от разговора. Сигурно дори се забавляваше.

- Ще бъда безкомпромисна, ако още един път ви видя заедно. По каквато и причина да е. Ана, искам да обясниш това на дъщеря ти по най-разбираемия начин, защото няма да повтарям. Този път излезе извън контрол.

И така аз бях обвинена за цялата ситуация, която още от началото показваше унижението на Деймън към мен а не обратното. С дните осъзнах, че майка ми наистина ми се беше ядосала и в последствия гнева се беше превърнал в сърдене, при което едва разговаряхме една с друга. Знаех колко важна е работата й тук и че това е последния ни шанс да съберем пари за баща ми и просто приех вината така, сякаш беше моя. Аз ударих Деймън пред всички и хвърлих трохите в лицето му. Аз съм виновна за психическата травма на сина й. Тереза Мюлър беше един провал като дама и дъщеря и нищо не можеше да поправи случилото се. Но най-много се бях провалила като приятелка, защото бях изневерила на Арън с един от приятелите му. И не, не е като те да си прехвърлят момичетата помежду им в свободното време. Това тук било различно. Напълно, коренно различно. Макар всички останали да ме мразеха, дори и собствената ми майка, Арън, с голяма изненада, ми призна, че не тай лоши чувства към мен.