Вендета - (Корумпирани-№1)

Глава 48

Тереза

СЕГА

Началото на количката ми закачи гърба на много неприятна и сърдита жена, която не можех въобще да предположа защо ме изгледа така, сякаш всеки момент ще ми прати неизлечима болест или цял дъжд от метеори върху главата. Въпреки, че не можех да я съдя – нямах си и най-малка представа какво я е направило така заядлива и сърдита. След като разбрах какво последствие има след като си вра носа там където не ми е работата реших да спра да обвинявам наляво и надясно. Особено след като аз изглеждах вероятно половината на тази жена след срещата ми с Деймън, която се превърна в прах от усилия на вятъра просто за да ме изпрати до нас с личната си кола и Арън от едната ми страна, който не ме погледна и веднъж. Извиних й се сърдечно и си отбелязах на ум да спра да зяпам в проклетия телефон с обяви за работа поне докато вървя по коридорите из магазина, колкото и наложително да го чувствах. Толкова време прекарвах на този телефон, че ми беше изпратено съобщение, което сърдечно ме молеше, накратно, да си изкарам задника навън и да спра да зяпам в екрана, защото времето ми било порастнало драстично от седмица насам. Реших наистина да го послушам и в крайна сметка все пак се реших да изляза на разхода до магазина, за да купя от онези сухи, но удобно евтини крекери с парче меко сирене и вино. Да, бях много повлияна от рекламите за ваканция в Париж, all inclusive.

- Тук времето е ужасно. - обади се мама в слушалките и за малко ми изкара акъла, защото бях напълно изключила, че все още говорехме - Госпожа Елис ни беше заръчала да отидем и да поръчаме украси за новогодишното парти, но все още не можем да си покажем носа навън. Света се е побъркал! Вместо сняг вали дъжд като изведро!

- Не знаех, че това парти продължава въобще да съществува. - отговорих разсеяно, защото оглеждах рафта за последни останали крекери. За жалост ми се наложи да взема от съвсем различна марка, защото моите липсваха. Или е за доброто на корема ми, или за лошото на сметката ми.

- Сигурна съм, че е съществувало преди дори да пристигнем в Кервил. Изглежда като традиция за семейство Ленън да организират такива огромни събития.

За моя изненада телефона ми звънна в джоба и заглуши думите на майка ми по средата на обясненията й колко голямо напрежение е цялото приготовление, но все пак щяла да се справи. Пуснах крекерите в количката и подпрях лакти на дръжката, докато с бавна крачка продължих по пътя си и погледнах телефона. Не знаех, че когато видя името й върху екрана си, нещо, което попринцип преди два дни ми доставяше удоволствие, ще се почувствам толкова студена, все едно съм в бурята на Кервил, а не в магазина в Лос Анджелис. Разбира се, че нямах желание да говоря с Вероника. Колкото и дълго да го премислях, колкото и да опитвах да поема дори нейната вина, то сърцето ми имаше граници а душата ми отдавна е пълна с купища поети вини и обвинения, които никога не съм заслужавала, че да приютя и нейните. Караницата ни и нейното напълно егоиско държание ми оставиха белег върху сърцето и записаха ново мнение в графата ми с нейното име. Знаех, винаги съм била наясно за характера на Вероника и начина по който би прегазила всеки и всичко, за да направи това, което за нея е най-добре, но си нямах и най-малка представа, че аз също щях да бъда една от случайните фигури в живота й, които така лесно ще смаже. Макар винаги да е била добра приятелка с мен дори това не може да ме накара да й вдигна позвъняването, защото горчивия вкус все още седеше там някъде в мен. Едно беше предателството на Деймън. Него съм преживявала милион пъти, вече съм изтръпнала към това и знам какво и кога да го очаквам. Оставам просто с едно тъпо разочарование и в крайна сметка вината е изцяло моя, че не съм се предпазила. Но друго е, напълно различно е чувството Вероника, най-добрата ми приятелка, която никога не ми е давала повод да се съмнявам във връзката ни, да ми забие такъв нож в гърдите, като безскрупулно се възползва от мен. Това ми беше прясно, напълно нова рана, която те първа щеше да заздравява.