Глава 42

205 22 6
                                    

Тереза

СЕГА

Помислих си, че силната ми страна винаги е била моята самостоятелност. Винаги съм била сама със себе си и в трудни моменти съм прескачала огромни, гигантски трапове без проблем. Всеки път на есетата писах за това ми качество, за желанието да направя всичко сама и да не искам помощ от други и вярвах, че ако някой ме попита с кое се гордея най-много, щях да му отговоря това. Но когато болката и самотата взеха да ми тежът много повече, отколкото прешлените ми имаха способноста да понесът знаех, че този път нямаше да се стегна сама. Преминах през терапия топъл-студен душ, няколко вида чай и дори проклета медитация, която премина в неспокоен сън, от който подскочих като попарена, когато пред очите ми се появи Деймън, който подпалва дома ми. Деймън тук нямаше и за късмет пламъци единствено имаше на котлона, върху който в момента се грееше топъл шоколад.

- Това ще ти помогне, Тес, на мен винаги помага.

Вероника хвана дръжката на тигана, в който топеше шоколад и опита да размеша течноста, но грубите й движенията ми показаха, че по-скоро е залепнал за дъното, отколкото да е станал течен. Свих краката си под дупето, докато зяпах без да следя филма, който вървеше на телевизора. Чувствах се изтощена, напълно изцедена емоционално и то без особено огромно причина. Трябваше сега да готвя, да се оправям за работа или излизане с Вероника в някой бар, вместо да кисна на дивана в нас и апартамента ми да се пълни с миризмата на загорял шоколад.

- Мамка му. - изруга Вероника и последва блъскане на чинии и тенджери - Този течен шоколад не проработи. Гледай го от добрата страна, за коледа ще ти подаря чисто нова тенждера!

Не й отвърнах, нито се засмях.

- Знаеш ли, майната му на това. - Вероника прелетя през дивана и бръкна в голямата си чанта, която по-скоро приличаше на пазарска торба, от онези, които използвам за вторничното си пазаруване в маркета. Тя беше двете крайности винаги – или твърде малки, микроскопични портмонета, в които се побираха само дебитните и личните й карти, или пазарски торби, в които вероятно бих влязла и самата аз. От нея извади, за моя изненада, половин литър бутилка с прозрачна течност, която разклати пред очите ми. Отпуснах глава на възглавницата и й се подсмихнах.

- Това може и да проработи.

- Водката е най-добрия приятел на момичетата - каза, докато отиваше към кухнята - Със сок, нали? - подвикна се зад гърба ми, водеше се по типичния ми вкус за това как обичам да си пия алкохола. Винаги разреден. Попринцип.

Вендета - (Корумпирани-№1)Where stories live. Discover now