Глава 1: Тежестта на короната

178 12 1
                                    

Повечето от вас ме познават  от  "Лудостта на Даниел" - втората книга от серията за братя Бренд. Реших да споделя и един мой самостоятелен роман, който отдавна се върти в главата ми. Надявам се да ви хареса!

Имайте предвид, че е по-скоро дарк роман, което означава, че има много неприличен език, секс сцени и насилие. Четете на ваша отговорност!

Ако ви харесва това, което създавам - вотвайте, коментирайте, споделяйте с приятели! Благодаря ви! ❤️❤️❤️

*****

Преди 10 години

Еванджелин

Да си най-любимото същество на директора на частна спортна гимназия „Сейнт Джеймс" носи със себе си своите привилегии. Но когато си същото любимо същество на кметицата на града, това вече те изстрелва над простосмъртните и започваш да вярваш, че имаш властта да правиш каквото поискаш. И ако сгрешиш, просто поглеждаш с невинни и тъжни очи във влиятелните ти родители и знаеш, че всичко ще ти се размине.

Това бях аз преди десет години. Най-популярното момиче в гимназията и също Кралица на бала. Бих казала най-популярното момиче дори в цял Форт Лодърдейл. Съмняваше ли се някой?

Бях глезеното момиченце на Чарлз и Елизабет Кинг. Баща ми, както вече споменах бе директор на престижната частна спортна гимназия „Сейнт Джеймс" и главен треньор на училищния ни отбор по американски футбол. Въпреки че градът ни е малък, авторитетът на гимназията се простираше много извън пределите му. Баща ми бе известен, чаровен и уважаван човек, но най-ценното качество, според милата ми майка бе, че той беше дяволски богат, по-богат дори от нейната собствена фамилия. А най-ценното му качество, според самия него бе, че имаше нюх на хрътка, когато ставаше въпрос за добри играчи по американски футбол.

Както споменах, майка ми по това време бе кметица на малкия ни курортен град. И двамата с баща ми бяха от богати семейства. Винаги съм си мислела, че техния брак не е бил по любов и не защото са влизали в пререкания, а защото тяхното разбирателство изглеждаше прекалено префинено, за да е истинско. Моето осемнадесетгодишно Аз тогава, не навлизаше в големи подробности, да анализира отношенията на влиятелните си родители.

Елизабет Луиз Кинг, скъпата ми майка, бе непоправим сноб. От най-големите. Понякога си мислех, че бе сбъркала епохата, в която се е появила. Обличаше се в консервативни дрехи като все едно беше херцогинята от английското кралско семейство. Дори носеше подобни смешни капели на главата си.

Без милост за Еванджелин 🔞Where stories live. Discover now