Без милост за Еванджелин 🔞

ГЛАВА 14: Предизвикателство

Хей, любими!

Знам, че много се забавих, но ето я новата глава! Ако ви харесва, моля ви вотвайте и коментирайте!

Моля ви да дадете и по една звезда на предишните 13 глави

Целувки.

******

В наши дни

Еванджелин

- Ричард, не може просто да зарежеш цялата компания и всичко, което сме постигнали и да го дадеш на сина си идиот, който не се интересува от нищо друго, освен да пилее твоето състояние!

Ричард беше 68 годишен добре изглеждащ мъж, с прошарена коса, слабо тяло и топли кафяви очи. Той беше и моя шеф. О, да... и по стечение на обстоятелствата - гадже на баба ми.

Не питайте.

- Виж, Еви...

- Не, Ричард, не искам да те чувам отново как казваш, че просто всичко си има своя край... Не мога да повярвам, че ще оставиш всичко на Макалистър и безхаберния ти син!

Ричард беше станал от стола зад бюрото си и се приближаваше към мен. Той ме обгърна бащински през раменете и ме поведе към креслото, докато аз просто ридаех и го гледах като предател. Той ми помогна да седна и хвана двете ми ръце в своите.

- Еви, казах ти, че винаги можеш да останеш и да се бориш наравно с Дейвид за мястото на изпълнителен директор.

- Не искам да работя в компанията с Дейвид, щом теб те няма!

Ричард се усмихна топло и започна с палец да трие сълзите, които не спираха да текат по лицето ми.

- Знаех, че ще го кажеш, скъпа... Виж, имам едно друго предложение за теб. - погледнах го любопитно, все още подсмърчайки като малко дете. - Имам влиятелен приятел, който ми дължи услуга. Казва се Джак Симънс. Той е един от мениджърите на най-добрата HR компания в Маями, която се занимава с намирането на подходящи служители за техни клиенти. А клиентите им са все големи компании.Той ми спомена, че търсят асистент за новия изпълнителен директор на верига хотели Royal Vista. Казах му, че имам точния човек. Искаш ли да провериш за какво става въпрос и тогава да решиш дали ще останеш в "Логан-Макалистър"?

Ричард ми хвърли окуражителна усмивка, но аз просто избухнах отново с рев и се хвърлих в прегръдките му. Той ме потупваше утешително с ръка по гърба.