Без милост за Еванджелин 🔞

ГЛАВА 12: Болезнена истина

Хей, хей, вижте кой е тук с ДВОЙНА АКТУАЛИЗАЦИЯ за днес! ❤️

Уверете се, че сте на правилната глава и сте прочели предишната.

Надявам се да ви хареса главата, ако е така - гласувайте и коментирайте.

Благодаря ви.

Гейбриъл

От шест месеца с близнаците живеехме в хотела на казиното. С мен останаха и приятелите ми – Антъни, братята Феро и Гилард. Киара и Закари приеха Оливър прекалено добре, сякаш цял живот са го познавали. Всъщност всички го приеха толкова лесно. Аз не го направих. Винаги го гледах с подозрение и поставях всяко нещо, което казваше и изискваше от нас под въпрос.

Забелязвах как Оливър проявяваше нечовешко търпение към мен. Всеки път виждах как сдържа гнева си, когато го пържех с нахалните си въпроси, но той само стискаше зъби и намираше начин да ми отговаря спокойно. Виждайки отношението му към другите, заключих, че той изобщо не бе сдържан човек. Беше контролиращ, властен и не търпеше някой да му възразява. Бях адски впечатлен и честно, искрено се забавлявах как успяваше да сдържа избухливия си темперамент пред мен. Нямаше да го улесня.

- Гейб, престани да си играеш с търпението на чичо ни. – каза Киара.

С близнаците се намирахме на терасата в моята стая, а пред нас се ширеше уникалната гледка на казиното, останалата част от хотела и басейните. Навсякъде бе пълно с хора, които пиеха, плуваха и като цяло се забавляваха. Нещо, с което ние тримата въобще не бяхме свикнали.

- Постоянно го тормозиш с неудобни въпроси. – допълни Закари, който беше седнал на един шезлонг и безгрижно подхвърляше с една ръка тенис топка. – Последният път, когато му зададе неудобен въпрос, имах чувството, че от ушите му излизаше пара, а очите му щяха да изскочат. – той се разсмя.

- А забелязал ли си онази вена вляво на челото му, която започва да пулсира? – попита Киа и също се разсмя. – Гейб наистина го кара да се чувства неудобно.

- Просто не мога да му се доверя. – казах като дръпнах от пуретата и издишах дима.

- Мисля, че това е породено от факта, че той е копие на баща ни. Доста подобрено копие бих добавила, но все пак те са като две капки вода. – каза Киара. – Може би подсъзнателно не можеш да му се довериш, заради това?