Без милост за Еванджелин 🔞

ГЛАВА 9: Ново начало

Хей, любими, новата глава е тук! ❤

Тя е за новото начало по отделно на Еванджелин и Гейбриъл. Надявам се да ви е интересно какво се случва с живота им след Форт Лодърдейл. След още една, най-много две глави, ще се върнем до наши дни, където героите ни ще са вече в по-зряла възраст - променени, помъдрели... (или не съвсем) и ще се срещнат отново.

Моля, гласувайте, това ще ме мотивира да качвам по-често нови глави.

Гейбриъл

- Ти си шибано копеле! Само ти можеш да нагазиш толкова в лайната и да повлечеш всички нас!

Баща ми беше пиян и крещеше в лицето ми. Слюнки излизаха от устата му, а неговото лице беше придобило цвета на Ада.

- Татко, моля те... - Киара се опита да се намеси с плах глас. – Той не е виновен.

- Млъквай, глупачка такава! – баща ми насочи яростния си поглед към сестра ми.

Аз и Закари веднага се напрегнахме.

- За всичко си виновен ти! – той забоде показалеца в гърдите ми и започна болезнено да го забива. – Ти, ти! Шибано недодялано лайно!

Челюстта ми се стегна на ръба на счупването. Стиснах ръцете си в юмруци, за да спра боя, който баща ми си просеше от много дълго време.

- От всички путки в този град, ти реши да чукаш дъщерята на злобната ни кметица?

Очите ми се разшириха при думите му.

- Ха! – изплю той и отиде да си налее от редовната отрова. Нямаше значение, че е още обяд. – Мислеше си, че няма да разбера ли?

- Кой ти каза? – попитах с глас, в който се усещаше как сдържам напрежението.

- Кой си мислиш, че ми каза, лайно такова? Злобната кметица. Майката на курвата, която си изчукал! Дойде вчера лично на крака, за да ме заплашва.

Знаех, че Елизабет Кинг е арогантна и злобна, но наистина не предполагах, че лудостта й може да стигне до там, че да дойде и да заплашва един безскрупулен пияница, какъвто очевидно беше баща ми.

- Татко, не е точно така... - започна Киара.

- Казах ти да мълчиш, глупаво момиче! – изкрещя баща ми, като се засили към сестра ми с вдигната ръка.

Всичко стана много бързо. Докато стигна до него, бузата на Киара беше червена. Тя бе паднала на пода. Хванах ризата на баща ми с две ръце.