ГЛАВА 6: Малко истина, много лъжи

50 10 1
                                    


Хей, любими! Новата глава е при вас - топла, топла! ❤️

Надявам се да ви хареса, ако е така - дайте звезда и пишете коментар!

******

Еванджелин

Татко ме помоли да оставя него и майка ми насаме. Започнах да се изкачвам към стаята ми със смесени чувства. Може би не трябваше да казвам. Може би трябваше да изчакам гнева да поутихне. Дали не сгреших? Дали провалих живота на децата Маккена?

Вече бях почти пред стаята ми, когато гласът на майка ми огласи огромната ни къща. Чувах я как плаче и крещи на баща ми. Отворих вратата, затичах се към леглото ми и се проснах на него.

Какво направих? Какво, по дяволите, направих?!

Как можех да съм толкова глупава? Щях да проваля мечтата на Гейбриъл, щях да проваля бъдещето на Закари и Киара. Щях да проваля връзката на баща ми и майка ми, която и без това се държеше на много тънки нишки.

Какво направи, Еванджелин?!

Започнах да плача с глас и да скубя косите си, но този момент вече беше безвъзвратно отминал. Нямаше сила на Земята, която можеше да върне времето назад и да поправя грешката, която щеше да разбие толкова много животи едновременно.

Болката и гневът, които изпитах, виждайки Маккена да целува Мадисън все още тлееха вътре в мен и все още желаех той да страда, но другата част от мен знаеше, че това не бе правилно.

На вратата ми се почука.

- Слънце?

Обърнах се точно, когато майка ми влизаше в стаята ми с предпазливо и тъжно изражение на лицето. Тя се затича към леглото ми и ме прегърна силно. Започна да плаче.

- Еви, Еви... съжалявам, че това ти се случи... Аз... аз...

- Мамо, мамо... Успокой се.

Тя леко се отдалечи от мен, но ръцете й все още държаха моите утешително.

- Искаш ли да запиша час за психолог?

- За какво, по дяволите?

Майка ми ахна.

- Еванджелин! Какъв е този език?

Въздъхнах.

- Мамо, не съм изнасилена.

Изведнъж тя замръзна, спря да бърше сълзите от лицето си и ме погледна шокирано.

Без милост за Еванджелин 🔞Where stories live. Discover now