Vena amoris -JJK

🎐11🎐

Януари,1951

𐦍Чонгкук𐦍

Херин тази вечер е различна..

Погледът ѝ шари наоколо,но така и не се спира върху мен...

Това ме тревожи..

Кара ме да се чувствам като жалък просяк.

Накрая не издържам..

Пред очите на рускинята я хващам за ръката и я дърпам към отсрещната стая.

"Чонгкук??...Какво правиш?"-пита Херин, когато затварям вратата, и ме поглежда с големите си очи...

Дъжд от гняв и отчаяние се залива върху мен.

После всичко се изпарява, защото това е...Херин. Напълно  безпомощен съм пред красотата ѝ.

"Какво ти става?"-питам  тихо и сякаш се задушавам.

"Какво ми става?"

"Откакто срещнахме онзи нещастник,не си на себе си...Не мога да спра да се питам защо не се защити...Той те нарече евтина проститутка,а ти....Ти просто замълча и му гледа нещастната усмивка!...Това ме подлуди, разбираш ли?...Исках да си изкараш пистолета и да го застреляш?..Знам,че можеш...Защо,по дяволите,не го направи тогава?...Защо, Херин?"

Тя мълчи отново,не помръдва,не ме поглежда...

Навеждам се леко и я целувам...Бузите ѝ са меки,но въпреки това имам усещането,че целувам камък..

Херин се е вкаменила..

"Обичам те.."-прошепвам в ухото ѝ...

И тя най-сетне излиза от транса си и впива поглед надълбоко в мен.

"Не знаеш нищо за този свят.... Толкова си невинен..."

Думите ѝ ме объркат, горчивата нотка в гласа ѝ ме жегва.

"Нищо не знаеш, Чонгкук... Всеки път ме целуваш по бузата,все едно съм ти сестра..."

"Херин.."

Усмивката ѝ не стига до очите ѝ...

Започва да се съблича..

"Виж..Аз мога да те науча на много неща...Аз имам опит."
Мечтая от дълго време да  видя тялото ѝ...Но не и по този начин..Не искам това.

"Спри,моля те.", настоявам.
Тя не ми обръща внимание..
Бута ме към леглото.