•Tour• with• MAGCON•

•13•

~•~Няколко часа по късно~•~

Току що се прибрахме от болницата. Ръката на Тейлър е счупена да две места, и колкото и да се опитват да ме убедят ,че вината не е моя, аз продължавам да се обвинявам. Знам го. Знам ,че виновната съм аз. Всички се изсипаха в стаята на Тейлър ,Ерън и Камерън, за това реших ,че ще е по- добре да си отида в стаята и след като навалицата се стопи, да отида и да видя Тейлър. Така и направих. Отидох в стаята си , изкъпах се и се облякох. Вързах косата си и погледнах часа- беше 10:18pm.Малко е късно за посещения, но ако не отида съвестта ми няма да ме остави на мира. Почуках на врата и след няколко секунди ми отвори Ерън

-Здравей, може ли да видя Тейлър- попитах

-Да, заповядай- каза и ми направи път да мина. Влязох и видях Тейлър на едно от леглата. Когато пред погледа ми се появи гипса, който стигаше почти до мишницата на ръката му се вцепених.

-Джо- каза Камерън който излезе от банята с четка за зъби в ръка. Тогава Тейлър ме погледна и ми се усмихна. Аз все още стоях без да помръдвам. Изведнъж започнах:

-Аз наистина много съжалявам за това.. За всичко- ии пак ревнах- ааъа аз...- не знаех какво да кажа, за това просто си седях с насълзените очи без да помръдвам.

-Всичко е наред- започна Тейлър- Аз съм добре. А и защо се извиняваш. Вината не е твоя.

-Моя е ... за всичко съм виновна аз-изтърсих на бързо и буквално избягах от стаята. Влязох в моята и щом затворих врата се плъзнах надолу по нея. Присвих коленете към гърдите си и зарових глава в тях. Сигурно си мислите,че съм лигла и ревла и какво ли още не, да такава съм. Всичко , дори и най-малкото нещо аз го изживявам много трудно.

Някой, опитвайки се да отвори вратата ме подмести. Погледнах и през вратата се подаде Картър. Какво ли иска?

-Хей -започна- какво правиш- допълни, след като ме видя на пода.

-Нищо-избърсах сълзите си.

-Успокой се!-не знам дали това трябваше да ме успокои защото той почти ги изкрещя. Аз се стреснах.

-Извинявай-пак започна- просто спри да се обвиняваш. Вината не е твоя.

-Престанете да го повтаряте. Писна ми.- започнах да викам , изправяйки се от пода и тръгвайки към банята, за да си измия лицето- Стига вече. Писна ми. Колкото и да казвате, че вината не е моя, аз не мога да ви повярвам. Чувствам, че вината е моя. Не разбираш. Никой не ме разбира. Никой никога не ме е разбирал. Дори не си е правил труда да ме разбере.

-Джо, аз...

-Моля те остави ме.-казах, облегната над мивката. -Имам нужда от почивка.

-Джо..

-Моля те, Картър!

-Добре. Утре сутрин ще слезем заедно на закуска, ако искаш

-Добре. Моля те сега си върви.

-Лека нощ-каза Картър и излезе. Наистина бях изморена от всичко, затова просто легнах и заспах.

Драма, драма и пак драма... Реших да има малко разнообразие и за това последните две глави са такива. И сега ще мисля, как да оправям цялата тази каша, която забърках. Дори и аз не знам как всичко ще се случва в бъдеще. Това е история само и единствено на Джо*;)*(това го казвам защото няколко човека ме попитаха, дали историята е за мен, т.е. дали аз съм Джо -не хора, не съм Джо. Ами тогава коя е тя?-ще попитате. Ами тя е плод на моето въображение. Дори и аз не съм много сигурна как изглежда.) Малко в излишък има в тази авторска бележка, но просто реших да го кажа.

Bye♥