-Хей - чух дрезгав глас - там има нещо.
След това ме освети нещо мисля, че фенерче. До колкото успях да фокусирам фигурите, разбрах че са 3-ма. Чуваше се и кучешки лай. С последни сили извиках едно наистина тихо „Помощ" и край.. от там на татък абсолютно нищичко не помня.
~*~ след няколко дни~*~
Отворих очи,видях само нещо между бяло-сив цвят, поразмърдах главата си, след това на пред, първоначално всичко беше замъглено, но след няколко секунди видях майка ми.
-Мамо-едва промълвих.
-Миличка-вдигна поглед, личеше си че е много изморена. И също май е плакала.- Питър -провикна се тя, вече подала главата си на вън.. -лекар, бързо. Събуди се, Питър. В съзнание е- каза мама вече плачейки.
Тя се върна до леглото ми, прегърна ме. Беше внимателна, сигурно я беше страх да ме докосне, и всички тези машинки да не бъдат повредени. Влезе мъж, със бяла манта, придружен от жена, която беше цялата в бяло, очевидо лекар и мед сестра.Баща ми също влезе. Започнаха да ме преглеждат, доктора ми светна с някакво фенерче в очите и каза да следя пръста му след като приключи с прегледа ми ,извика родителите ми на вън.Мед сестрата остана и започна да пипа пищяштите машинки. Напълни една спринцовка със някаква течност, а след това я забоде във една от системите (в тръбичката.. сещате се).Каза ми, че след малко ще ме преместят в друга стая и излезе.
Главата ми пулсираше, имах мигрена. Мъчех се да си спомня нещо, какото и да е, най-малкото какво стана след като чух гласовете.
...
Вече със значително по-малко закачени неща по тялото ми(под закачени неща има предвид всички онези пискащи машинки, кабели и тем подобни)бях във друга стая. Нашите бяха при мен. Майка ми не можеше да се отдели от мен. И плачеше.. продължаваше да плаче. Когато я попитах Защо? тя каза, че много развълнувана, и плаче от щастие. Бля бля бля.. целувки... бля бля бля сълзи..,бля бля посещения ... бля бля скука.
*седмица по-късно*
Преди час ме изписаха. Сега пътувам с нашите обратно към вкъщи. Чичо ми заедно със момчетата и Махогани бяха тръгнали за следващият град. Да , до тук със турнето.. отново започва училище. Отново подигравки, отново сълзи, отново аз и моят ужасен училищен живот.
Това да бъде ли краят на историята? Аз вече съм решила какво да правя, но искам да попитам и вас... Така споделете с мен, дали искате още от „прекрасното ми произведение" или да свършва до тук.. та чакам :P. Знам , че нещата се случват малко по-бързо, от колкото трябва, но така се получи sorry :*
Bye♥
YOU ARE READING
•Tour• with• MAGCON•
Fanfiction....четете, за да разберете :) !!!ВНИМАНИЕ!!! История пълна с грешки. Тотално сбъркана (като автора си) и доста зле написана. ЧЕТЕТЕ НА СВОЯ ОТГОВОРНОСТ!
