•36•

959 67 2
                                    

Уоу.. това официално е най-дългата глава която съм писала. Надявам се да я прочетете. :)

*Г.Т.Д.*

Събудих се от ужасна болка. Когато отворих очи установих че съм в болница, отново. Пак ли ме отвлякоха? Изправих се в седнало положение, махнах тръбичката на системата от себе си и станах. Виеше ми се свят, и всичко ми беше замъглено. Подпирайки се на каквото ми падне успях да стигна до вратата. Излязох и паднах.

-Джооо!- извикаха два познати гласа.

-Джо какво правиш? Защо си станала? Какво си мислеше.. Боже. Ерън извикай някой лекар- това определено е Картър. Той ми помогна да стана. Влязохме обратно стаята. След малко Ерън заедно с лекаря придружаван от мед сестра влязоха. Обясниха ми, че трябва да мина през рентген . Казаха ми след 30 минути да съм готова.

~•~•~ 4 дни по-късно ~•~•~

Изписаха ме току що. През тези 4 дни момчетата ме задушаваха с вниманието си. Щях да полудея. Добре разбирам, че са загрижени , но тяхното е прекалено. Току що влязохме в къщата. Камерън изтича на пред още щом спря колата, за да ми отвори. Наш го последва, за да се увери, че всичко в стаята ми е наред. Тейлър ме придържаше от едната страна, а Джонсън от другата. Картър беше зад нас, а Ерън пред нас. Бях наобиколена от всякъде.

-Внимателно- казаха няколко гласа едновременно, когато стигнахме до стълбите.

Аз извъртях очи, и се опитах да избутам момчетата от двете ми страни, за да мога да се кача на спокойствие. Не успях. Въздъхнах раздразнено и им позволих да ме качат в стаята ми. Камерън чакаше пред вратата като пазач. Влязохме ,всички, на куп през вратата.. дори не съм сигурна как успяхме да минем.. просто.. леле... Та помогнаха ми да легна.

-Удобно ли ти е?-попита Наш стоейки пред леглото с широка усмивка, каквато имаше и на лицето на всеки един от „бодигардите ми" .

Преди да съм отговорила, Джонсън се спусна като ястреб видял объркано мишле и ме дръпна за ръцете изправяйки ме.

-Ауч – дръпнах едната си ръка и се хванах за врата- ауу.

-Какво стана – май изплаших всички

-Нищо, просто когато Джонсън ме дръпна врата ме заболя, мисля ,че изпука – обяснявах, масажирайки врата си.

•Tour• with• MAGCON•Where stories live. Discover now