Different Boy (*Dylan O'Brien*)

Малко?

Стоях и не знаех как да реагирам!  Бях неописуемо объркана! Какво за Бога ставаше в къщата ми? Крадец ли беше това?

-Моля те, не я наранявай!-чух отчаяният глас на мама, предполагам, че дори плачеше.  Чух повторен изстрел. Цялото ми тяло се скова от страх. Не ми се беше случвало нещо подобно. Принципно си живеехме спокойно и нормално - не са ни нападали бандити, крадци или нещо подобно. До колкото знам, нямаме и семейни врагове. Чух плътен мъжки глас. Човекът говореше бавно и ясно, за да мога да чуя всяка една дума.

-Ей, малката! Не ми се играе на криеница. Идваш до три, иначе ще застрелям майка ти, така че да умре по бавен и болезнен начин. Струва ти се клише? Не ме тествай!-завърши, а аз бях неописуемо уплашена! Може би бях на прага да получа сърдечен удар и да умра от страх, в буквалния смисъл на израза.

-Не го слушай, Изабел, бягай!-крещеше майка ми.

-Млъквай дъртачке!-отговори мъжът с пистолетът. Не можех да си позволя да изгубя майка си! Не биваше да умре заради мен! Ох бях гледала толкова много криминалета, не можех да отида без план! Но такъв, така и не измислих! Щях да импровизирам! Ако умра - щеше да е по достоен начин! Той започна да брои.

-Едно...-бавно започнах да слизам по стълбите. Много се боях! Не се бях чувствала никога до сега! Ами ако я убиеше? Не...

-Две...

Думите му се забиваха, като остриета в душата ми! Влязох бързо в хола и гледката ме ужаси! Майка ми беше завързана за един стол, а мъж на около четиридесет държеше пистолет и се обърна към мен с мазна усмивка. Имаше сини очи. Студени сини очи, такива които пропукаха душата ми.

-Твърде късно! Три!-той изкрещя  чух изстрелът. Всичко се забави пред очите ми. Погледнах към майка си. Погледът й беше ужасен. Куршумът се заби в рамото й и бликна кръв.

-Мамо!-изкрещях, но оръжието беше насочено към мен...

-Не мърдай малката!-изкрещя. Този човек беше луд! От очите ми се спускаха сълзи! Майка ми вероятно умираше от кръвозагуба, а аз бях беззащитна. Започвах да губя надежда. Чух паркиране на кола! Някой беше чул изстрела? Беше извикал полиция? Имаше шанс да бъда спасена и мама да бъде заведена в болница достатъчно бързо! Реших да дам знак и изпищях силно. Писъкът ми беше последван от гърмеж.

-Мърдай! До стената!-крещеше мъжът.

Не го послушах, а останах на същото място. Бях вперила поглед в жената, която ме беше отгледала. Тя умираше!!! Това не беше истина! Беше някой кошмар от който съвсем скоро щях да се събудя!

-Казах до стената кучко!-изкрещя ми отново.

-Не я наричай кучка, ясно!-чух един така познат глас. Но какво правеше тук?

Погледнах момчето, което беше нахлуло в хола ми. Дилън държеше пистолет, а след него дойде и Тейлър.

-Ооо, шибаното богаташче се е заинтересувало от някой друг! Невиждано! Каква е тя, а? Може би популярна, богата не е както се вижда, може би е просто в списъкът ти! Поредната, която искаш да изчукаш!-засмя се мъжът, а аз все повече се плашех. Строполих се на пода и обгърнах краката си с ръце. Тя умираше! Исках да крещя! Защо не можех да кажа и дума??? Виж я, Дилън!!!

-Мамка му!-изпсува момчето и застреля мъжа в ръката.-Бягай, преди да съм те убил! Само посмей да я доближиш още веднъж! Махай се! Изчезвай!-Дилън говореше с такава ярост, никога не го бях виждала такъв. Мъжът избяга учудващо бързо, като Дилън го спъна, когато минаваше покрай него и му взе оръжието.

-ще я откарам в болницата!-каза Тейлър и отвърза майка ми. Ох, добре че я видя! Още бях в шок. Не можех да кажа нищо. Не чувствах нищо. Бях напълно празна. Това ми беше дошло в повече.

-Бела, моля те кажи ми нещо! Каквото и да е! Моля те!-той ме гледаше разтревожено и държеше главата ми в ръцете си. Исках да му кажа толкова много! Да му задам стотици въпроси! Да го прегърна! Да си изплача очите! Исках да науча как се е научил да стреля! Исках да знам откъде познава мъжът! А може би той знаеше дори причината, да бъдем тук сега! ИСКАХ ДА ПИТАМ И ПИТАМ!Защо не можех???? Той ме взе на ръце и тръгна да излиза от къщата. Не можех дори да фокусирам погледа си. Качи ме в колата и потеглихме. Сега бе моментът да говорим! Аз... Отново не успях да пророня и дума. Спряхме пред болницата. Той умело паркира, както винаги правеше. Издиша шумно и удари волана с юмрук. По ръцете си имаше кръв - нещо което чак сега забелязах. Откъде идваше тази кръв? Той изскочи от колата и отвори моята врата. Взе ме и бързо влетя в болницата. Сестрите веднага го забелязаха и извикаха лекар. Сложиха ме на носилка, а някакъв мъж дойде при мен. Бръкна в джоба сии извади някакво странно подобие на фенерче. Освети очите ми, но ас така и не реагирах Помня че всички крещяха около мен. Дилън Крещеше нещо на лекаря, а той му обясняваше нещо. После една от сестрите заби спринцовка в ръката ми. Болеше! Много! Всичко постепенно започна да се върти, а образът се размаза. Останах сама в нищото. Всичко около мен потъна в мрак.

*-*-*-*

Здравейте! Тази глава стана доста по-кратка, но пък се случиха доста неща. Надявам се да ви е харесала. Според вас защо нападнаха майката на Изи? Откъде се взе Дилън? Дали той знае нещо повече?