Different Boy (*Dylan O'Brien*)

Какво ще стане ако?

Не знаех колко далеч ще стигне всичко това. Притисках тялото си възможно по-близо до това на Дилън. Той отдели устните си от моите, премествайки ги на врата ми. Отворих уста, за да му кажа че не съм особено сигурна, но вместо това успях да издам единствено стон на удоволствие. Той слизаше към рамената ми и смъкна надолу ръкава ми, целувайки рамото ми. При всеки негов допир, кожата ми сякаш гореше от неугасим огън, от страст, неизпитвана до сега. Едната си ръка заплете в косата ми. Усещах, че нямаше нужда от позволение, затова пъхна другата си ръка под блузата ми. Сякаш тестваше всеки един лимит на удоволствие. Изведнъж нещо го прекъсна. Отне ми време, докато осъзная, че това бе присъствието на Тайлър в стаята.Представях си как изглеждам! Рошава, с нечии ръце под блузата ми. О Боже!

-Оу, съжалявам че прекъсвам това, но ви казах, че наистина съм гладен. Ако искате можете да дойдете и да помогнете малко.-О'Брайън го изгледа презрително.-Или можете да продължите да се натискате на любимото канапе на майка ми...-довърши и тръгна обратно в посока - предполагам кухнята. Това беше шансът ми, иначе...

-Почакай Тайлър, с удоволствие ще помогнем!-казах и се изместих встрани от очуденото момче.

-Наистина ли?-попита някак странно Тайлър. Всъщност си мисля, че Тайлър е доста добро момче.

-Да, Наистина ли ще помогнем?-попита Дилън. Харесваше ми жалният му поглед, а и трябваше много повече от едно признание в любов, за да ме вкара в леглото. Не казвам, че това не беше напредък, просто... Не съм такава.

-Да!-казах весело и станах от дивана.-Къде е кухнята?-попитах.

-Ти мислиш да готвиш?-учуди се Поузи.

-Естествено! Е, не смятам че съм майстор в тези неща, но пък... Не съм напълно некадърна.-засмях се.-Ти какво мислеше да ядем?

-Вероятно щяхме да поръчаме пица.-вдигна рамене Дил.

-Е няма да поръчваме пица!-казах.-Та, къде е кухнята?-Тайлър ми посочи една врата и тръгна след мен.

Влязох в една нормална по големина кухня, не особено модерна, но доста по-добре от тази удома. Като се има в предвид, че ние не сме бедни! Дилън не се появи след нас. Както и да е. Отворих хладилника и разгледах. Имаше куп храна, а те щяха да ядат пица! Не мога да повярвам, колко мързеливи могат да бъдат момчетата! Извадих едно печено пиле от фризера, освен това открих картофи, моркови, гъби и грах. Идеално! Извадих една тава от един шкаф. Добре че беше Тайлър, иначе щях да се лутам три часа в търсене на нож, дъска, тава и общо взето - на всичко!