Different Boy (*Dylan O'Brien*)

Епилог

Влязох във въпросното купе, а сълзите ми се стичаха сами по лицето. Толкова много болка чувствах, че не можех да разбера дали съм жива или мъртва. Вътрешно бях мъртва. Погледът ми попадна на един сак оставен на седалката. Огледах се, но нямаше на кой да е. Отворих го. Вътре имаше мноооого дрехи и плик. На плика с красив почерк беше написано името ми и сърце. Отворих го, извадих лист отвътре. Разпознах почерка на Дилън и се подготвих психически за това, което ми предтоеше.

"Скъпа Бел... Щом четеш това писмо, значи всичко се е получило. Може би си много объркана или дори ужасена. Вероятно сега плачеш... Избърши сълзите! Не искам да плачеш!"

Нелепа усмивка изгря на лицето ми, избърсах сълзите и продължих да чета.

"Вероятно нещо не е както трябва... Може би някой е пострадал, може би съм аз... Но искам да се успокоиш. Знаех за това, знаех за всичко. Янис ме беше предупредил за всичко. Той беше нещо, като доносник. Бях наясно с шибаната игра на Гранд. целта му е да се добере до тайната на баща ти. Искам да четеш внимателно всеки един ред, защото всичко ще бъде много важно. Първо, ще ми бъде указана помощ веднага... Второ, трябва да остана тук известно време, защото нещата са доста сериозни... Може би си притеснена или от части - гневна... Знам, че винаги си искала да знаеш всичко, но не исках да рискувам живота ти. Ти си най-ценното нещо, което имам и единственото, което някога съм обичал. Много, много съжалявам, че не ти казах по-рано... Направих проучване. Нямаш други роднини при които да отидеш, но този влак стига до Питсбърг, Пенсилвания... Да, далеч е, но ще стигнеш още по-далеч. Има една жена, казва се Лора. Тя живее в Ню Йорк заедно с дъщеря си, Келси. Трябва да хванеш полета си, който е в пет сутринта. Те ще те чакат на летището. Знам, че ти идва в повече, но там ще си далеч от тук и ще те открият много по-трудно. Много ми липсваш вече, а в момента спиш до мен... Не знам как ще преживея да не те виждам, но ще жертвам себе си, за да може ти и бебето ни да сте добре. е ти бъде трудно, но ще се справиш... Вярвам в теб... Ще дойда при теб преди раждането на бебето, обещавам... Ще мисля за теб постоянно и ще се моля на Бог да бди над вас... Много те обичам! Никога не съм те питал дали си летяла със самолет, но съм сигурен, че ще ти хареса. Хората са мили. Пази се. Там има много мафиоти. Ходи редовно на прегледи, храни се, не плачи твърде много и най-важното - помни че те обичам! В плика съм ти оставил чек за десет хиляди долара, самолетни билети и още нещо..."

Това беше краят на писмото, а аз се шокирах от сумата. Освен това другото нещо се оказа нашият малък договор. Така и не ме научи да стрелям, но не ми пука особено. Спрях да плача и погалих корема си...

*-*-*

Бях на летището. Тъкмо чекирах билета си и ни извикаха за полета. Намерих мястото си - 21А, до прозореца. Седнах и предварително затегнах колана си. Погледнах през прозореца. Бях мнооого далеч от дома, далеч от приятелите, от Дилън и от всичките си спомени. Нямах семейство, което да се притеснява за мен... Практически, бях сама. Самолета тръгна, а аз силно стисках в ръцете си торбичка за повръщане. До мен стоеше някаква жена, която четеше книга, а до нея - момиче на моята възраст, гледащо филм на телефона си. Къде отивах? Към непознатото... Готова ли бях? Не... Болеше ли ме отвътре? УМИРАХ! Но трябваше да бъда силна... Заради малката Клаудия... Излитането беше отвратително, корема ми се преобърна, но учудващо не повърнах. Погледнах небето, слънцето блестеше силно в очите ми, а отдолу се виждаше прекрасна гледка... Нека се започне... Приключения... Аз идвам!

*-*-*

Здравейте! Може би не очаквахте точно такъв финал, но ще оставя доста нещ за книга номер две - Different Town

Доста неща очакват Изабела в Ню Йорк...

Искам да благодаря на всеки един от вас, който прочете тази книга до края. В началото беше нещо новаторско и на шега, но после приех нещата на сериозно. Искам да ви благодаря за всеки вот, за всеки коментар и за всяка секунда отделена за моята история. Благодаря ви че сте такива прекрасни читатели! Надявам се да потърпите един месец без Бела. Обичам ви!