Different Boy (*Dylan O'Brien*)

Отново очи в очи

Заспах много бързо, бях изморена, а емоциите ми бяха дошли в повече. Ах, колко трудно е да си момиче! Толкова чувства те връхлитат и ти трябва да се бориш с всяко едно от тях...Мога да кажа, че съм спала много спокойно. На сутринта се събудих в прегръдката на Дилън. Бях сложила глава върху гърдите му. Чувах ритъма на сърцето му. Беше приятно и ново за мен. Затворих отново очи и се заслушах. Усетих след няколко минути как той се размърдва и моментално отворих очи.

-Добро утро!-казах с усмивка, но той все още беше в полу-заспало състояние и в отговор просто измърмори нещо неразбираемо за мен. Станах внимателно, за да не го събудя. Обух си един клин, съблякох тениската си за сън и облякох друга. Слязох тихо в кухнята, но там на дивана заварих Криси и Тайлър да гледат някакви новини.

-Добро утро!-поздравих ги.

-Добро утро Белс! Знаеш ли, че са ограбили централната банка!-каза приятелката ми развълнувано.

-Ограбили са банка в Кристъл Роуз?-повдигнах вежда. Градчето не беше толкова малко, но рядко се случваха някакви големи престъпления като убийства и обири. Най-много някой малък грабеж и някой друг самоубиец.

-Да, взели са няколко стотин хиляди, но камерите не са засекли крадците.

Тя продължи да обяснява нещо, но на мен ми беше напълно безинтересно. Бях в кухнята и си приготвях да си направя кафе. Обожавах кафето, но не го пиех всяка сутрин. За мен важеше правилото - с удоволствие и мярка, което бе мото на повечето реклами на бира. Пуснах кафето да се прави на кафе машината и се качих обратно на горния етаж, за да си измия лицето и зъбите - Дилън ми беше купил разни такива неща. Сега се замислих... Аз буквално се бях натресла в къщата, но... Беше ме страх да се върна в дома си. Там бе толкова самотно... Максимално тихо бях свършила всичко, а Дилън спеше като... Не намирам с какво да го сравня! Може би мече, което спи сладък зимен сън... Да, мече! Кафето ми беше готово и аз си налях в една чаша и си сложих повече захар. Влязох в хола при приятелите си, които все още обсъждаха обира.

-Защо да не е някой от вашите среди? Не бих се учудила!-гласът на Криси огласяваше хола.

-Защото нашите хора нямат нуждата да обират банки...-Тайлър сви небрежно ръце.

-Не е нужно да е от вашите, може да е конкуренцията...-казах и се засмях, а той ме погледна сериозно и после върна погледа си на телевизора, където съобщаваха времето. За средата на март беше нормално - към 15-16 градуса през деня и мега студ сутринта.