Different Boy (*Dylan O'Brien*)

Търсене

След като сделката приключи, отидохме директно в кооперацията за да дадем пратката с оръжията на Рим.Вътре се носеше обичайната миризма на трева смесена с цигарен дим. Вече започвах да игнорирам този така неприятен за мен факт. Седях на дивана, точно до Никита. Момчетата си говореха за нещо. "Лидерът" ни се беше измъкнал от стаята, заедно с оръжията. Не ми пукаше особено къде е, не ми липсваше! Играех си с ноктите си. Не се бях грижела за маникюра си от доста време, но благодарение на последното посещение при маникюристката, все още изглеждаше добре.

-От колко време живееш в "Кристъл Роуз"? - попита ме синьокоската.

-От малка. Винаги съм живеела тук.-отвърнах.-А ти?

-Преместихме се преди четири години. Съответно изпаднах в лека депресия и ето ме тук.-тя се засмя леко.

-Явно всеки намира свой начин да се справя с проблемите. Моят е да се забъркам в още проблеми.-засмяхме се и двете.

През вратата нахлу Рим. Беше усмихнат, а в ръката си държеше пистолет. Не разбирах от такива неща. Ако за него беше нещо красиво и мощно, то за мен беше просто уред, който отнема човешки животи. Май все още мисля като старата версия на Изабела Стоун. Онази която имаше спокоен живот... Ах, сякаш беше отдавна, а всъщност беше преди около три седмици. Случиха се повече неща, отколкото човек можеше да очаква. Нещо в мен искаше да посетя майка си, но уви. Не можех... След всички лъжи, изглежда не бях намерила сили за да й простя.

-Ей, Сладкишче, какво си се замислила? Вземи!-Рим ми подаде бутилка бира. Принципно не обичах да пия и въпреки това взех бутилката и започнах да пия. Ей така, от бутилката. Предизвиках смехът му, но не ми пукаше.

-Брей, Сладкишчето ще се позабавлява?-каза учудено Рамбо.

-Не ме познаваш, мога да се забавлявам...-отвърнах и отново пих бира. Не се напивах лесно, така че нямах големи притеснения. Телефона ми извибрира. Извадих го, имах съобщение от Криси.

"Откраднах дневника от господина по Физическо. Адреса на Дилън е ул.Дарк Хаунд №21, къде си?"

Огледах се. Всички отново говореха оживено. Пръстите ми зашариха по дисплея на вече остарелия ми Самсунг.

"С компанията съм. Когато мога ще се изнеса от тук, обещавам. Скучно е"

Сметнах съобщението за подходящо и го изпратих.