Different Boy (*Dylan O'Brien*)

Довери ми се...

След прекрасната вечеря се наложи да ставаме тъй като стана твърде студено.

-Това беше най-хубавия ни момент заедно...-казах с усмивка.

-Аз също мисля така... Да се прибираме, ще настинеш Белс!-засмях се.

-Аз съм тази с якето...

Вървяхме по пътя прегърнати, като първата двойка без никакви проблеми. Кой можеше да предположи че ни се случват такива неща? Колко хубаво бе да се отдалечим от всичко това за поне няколко часа. За жалост следващата вечер трябваше да отидем на тъпото ревю. Не знаех дали съм достатъчно подготвена за това... Всъщност... Кога съм била подготвена?

*-*-*-*-*-*

Ровех упорито в дрешника, търсейки подходяща рокля за ревюто. Какво се носи на ревю? Не исках да е дълго, а да е удобно, за да мога при спешен случай да избягам възможно най-бързо. Накрая погледа ми се спря на една невероятна рокля.

-Госпожице, моля ви, позволете ми аз да избера тоалета ви!-зад мен хленчеше Жузепе, но нямаше как да му обясня положението.

-Не, искам сама да реша...

-Остави я, Жузепе, може да иска нещо конкретно...-защити ме Лаура.

Погледнах роклята още веднъж. Красива бяла прилепнала рокля, до колената. Воал се спускаше от раменете и представляваше горната част на роклята, спускайки се до земята. Не се поколебах, а веднага се облякох.

-Не мога да повярвам... Тази рокля е от колекцията от февруари...-клатеше невъзмутимо дизайнера.

Сериозно? Знае от коя колекция е?!

-Но пък ми стои добре...-защитих се, оглеждайки се в огледалото.

-Права си, ще ти ходят тъмно-сини токове, в тон с лака ти и един пръстен. Освен това мисля, че естествената ти коса е прекрасна и няма нужда да я горим допълнително...

Бях готова за отрицателно време, а ревюто наближаваше. Притеснявах се. Ако вчера времето течеше непоносимо бавно, днес течеше с бясна скорост и не можех  да осъзная какво се случва в повечето време. Дилън категорично беше отказал да се появи отново в костюм, затова беше облечен в черни дълги, карирана риза, облечена върху светло-сива тениска. Косата му бе небрежно разрошена както винаги, а аз го зяпах, като влюбена тинейджърка. Е, наистина си бях влюбена, но тинейджърските ми години почти бяха свършили.