Сега всички си казвате-"Тая па и тя си направи блог".
Много ясно..няма отърване от мен, муахахаххаа.
Не знам дали е точно блог, но за мен е просто темичка, в която да пиша всяка простотия, която ми се случи или, за която размишлявам. Да искам ко...
Като част от тайна групировка, наречена #студент и имаща цяла една седмица повече от другите ученици да спи до 12 и да се въргаля по нощница из дома без да се тревожи, че трябва да си хваща влака за града, в който учи, мога да се "похваля", че вече и аз започнах студентската си и то последна година в университета.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Мисля....хд
Така.. да започвам да се оплаквам(горката темичка..)
Миналата седмица си стоя аз на леглото, разложена с лаптопа в краката и решавам да проверя в сайта на университета и да видя какво аджеба става с тоя боклук. И естествено в трите дни, в които пропуснах да проверя дали е излязло разпределението на датите за нанасяне в общежитието, точно тогава то е излязло. Изпуснах си датата с три дни и тъй като исках да запазя стаята си, а ако не отидех веднага щяха да ми я дадат на някой друг, аз си събрах набързо багажа, взех пари от нашите и на следващия ден брат ми ме докара. Слизам аз с нагласата, че до 2 часа ще съм готова. Е да ама не. Кога пък аз съм имала късмет(може би трита пъти като малка, когато съм щяла почти на косъм да гушна карамфила...кой да знае). Стоях 30 минути при домакинката на блока, час и тридесет минути на банката(като се има предвид, че хванах и тридесет минутната им почивка), и един час в учебен отдел(тия па започват работа в 10 и в 12 вече са в почивка..горките толкоз много работа вършат. Сякаш им бях казала да прекопаят цялата градина на село... кой да предположи, че стоенето на стол е изтощителна физическа работа (￣(ｴ)￣)ﾉ)
Накрая стана така, че се прибрахме чак в 2 часа, а бяхме тръгнали в 9. Какво да кажа.....преебана работа, Виолеткена работа хд. Аз ако не хвана всички почивки, кой друг хд.
В неделя си хванах влака. Естествено, за да бъде пълна картинката имах един час закъснение, защото преспите сняг по пътя от София до моят град бяха толкова големи, че машинистите едва се справили. Видиш ли да ме бяха викнали да им рина пред локомотива ве. Дойде той един час и нещо по-късно. Бързо пристигнах. Настаних се в общежитието и цял ден се занимавах с подреждане на стаята ми, защото когато миналата седмица се записвах, само го метнах на леглото като пич и си заминах хд. На следващия ден обаче трябваше да си направя пропуск за блока. Естествено оная бабушка на входа ми взе ключа за стаята(който си беше неин де...от запасите за черни дни хд). Трябваше 3 пъти да й обяснявам, че отивам до банката, за да ми даде личната карта, а тя три пъти ми обяснява, че като си взема пропуск трябва да ида да си изкарам ключ при ключаря. Аз й казвам, че горе при домакинката има три ключа, тя ми казва, че няма. Аз й казвам абе жена има бе., тя ми казва ааа не при ключаря. Накрая не издържах и й казах, че миналата година бяхме в стая три..има три ключа, точка..ключар йок.. и тя аа ок, ок.
