#СКУЧНА

#47. 👼

Здравей слънце. Мина цял месец от както те няма на земята във физическата ти форма и ще излъжа ако кажа, че "сякаш е мил цял век". Просто не мога да избия от главата си мига, в който разбрах за всичко. Болеше и още боли, но знаеш ли....ти бе причината да изляза от кратката депресия, в която бях изпаднала.

Трите дни от 18.12 до 21.12 бяха кошмарни. КОШМАРНИ. Отивах на работа и не спирах да мисля за теб. Не исках да се усмихвам, защото просто нямах желанието, а когато някой успяваше да ме накара, аз се чувствах виновна. Виновна, че някак си осквернявам паметта ти. Прибирах се у дома и бързах да седна на лаптопа, не за да се забавлявам, а за да те следя..да следя всичко, което остави след себе си. Фурор, тъка, болка, ужас. Но и едни прекрасни мигове, моменти, усмивки, които никой няма да забрави... никога.

Три дни плаках и не можех да сторя нищо друго. 

Гледах как близките ми ме гледат и се опитват да ме успокоят. Слушах как се страхуват от това, в което се превръщам.

И ще излъжа ако кажа, че не усещах на къде отивам.

Мразех се защото бях адски слаба, защото още съм и защото не спирах да товаря с болката и мъката си хората около мен... и теб също Тед. Да, за теб говоря Тед. Ти също толкова много страдаше, а аз просто бях сляпа и невнимателна. Не успях да ти дам това, което ти ми даде в такъв момент.

След 21-ви прочетох предсмъртното ти писмо. И знаеш ли....усетих, че точно от това имах нужда. Да усетя всяка твоя дума сякаш бе моя. Да разбера колко болка си изпитвал и колко правилно е било всъщност решението ти. Отначало ти бях много ядосана, защото бе постъпил адски егоистично да си отидеш и да оставиш всички с болни сърца, но после осъзнах, че за първи път в живота си, ти постъпи правилно.

Не помисли за другите...а помисли за себе си. Направи това, което никога не беше правил. Послуша себе си. Цял живот се грижиш за другите и утешаваш тях. Адски мразя факта, че никой от нас не можа да утеши теб. Прости ни. Знам, че вече си ни простил. От къде знам? Защото това си просто ТИ. Човечност и добродушие в цялата си човешка форма.

Излязох от депресията мило ми слънце, но ще излъжа, че съм те забравила, или че се опитвам да го сторя. 

Не мога да кажа "заклевам се", защото мразя тази дума. 

Но ще кажа, че не искам и няма да те забравя, няма да спра да те следя и да те обичам.

Сигурна съм, че имаш фенове, които страдат дори повече от мен, но това не може да ме накара да се почувствам лоша.

Сега, когато знам, че душата и сърцето ти са спокойни, макар, че повече няма да видя ново известие за твое лайф изпълнение, искам да ти кажа, че се чувствам добре.

Чувствам се добре, защото ти си добре.

Исках да напиша това, макар да знам,че ще си остане за мен и читателите в този сайт.

Имах нужда да ти го кажа някак.

Прегръщам те много силно и помни.....където и да си...каквото и да правиш...ВСЕ ОЩЕ СИ МИ МЪЖ И ТРЯБВА МНОГО ДА ВНИМАВАШ.