Фон дьо тен принцесата

Първа част

   Името ми е Камелия и съм на дванадесет. Преди бях типичното послушно мoмиченце, но се промених в трети клас, когато за първи път усетих как курвенското в мен напира.

   Започнах да се гримирам и обличам като жените, които татко водеше у нас, докато мама я нямаше. Тя често отсъстваше, защото ходеше у чичко на име Росен, но незнайно защо лъжеше тате, че е на работа до късно.

   Нашите не ми обръщат много внимание, мислят, че съм като нормалните деца... Сещате се, девствени и такива глупости, каквито аз не съм.

   Косата ми е руса, разбира се, изправям я, за да не изглеждам толкова много като изрода, който съм. Всички момичета с къдрави или тъмни коси са загубенячки. Очите ми са ярко зелени. Всички момичета с тъмни очи са загубенячки. Ям здравословно, затова съм слабичка, не тренирам, защото може да натрупам мускулна маса. Всички дебели или мъжествени момичета са загубенячки. Мисля, че казах достатъчно за мен, а сега нека да говорим за живота ми, живот пълен с интриги и драми.

   10/11/2016

   Събудих се в 05:30 часа, винаги ставах рано, за да имам време да се приведа в приличен вид. Влязох банята и се погледнах в огледалото. Уплаших се! Старателно измих зъбите си, сресах косата си, изправих я и отворих огромния ми гардероб, пълен с дрехи. НЯМАШЕ КАКВО ДА ОБЛЕКА! Почти 07:00 часа беше, а нямаше какво да облека! Започнах да тършувам още по-усилено, когато най-накрая открих тесни дънки, черно потниче и тънка риза.

   Когато се облякох, оставаше само още едно нещо - да се гримирам. Нанесох обилно количество фон дьо тен по лицето си, сложих си спирала, очна линия, молив, червило и сенки. Прибрах учебниците си в раницата си и напуснах луксозния си апартамент.

    Долу ме чакаше най-добрата ми приятелка. Анита - зеленоока брюнетка. Брюнетка... Ъгх... Все пак, не всеки можеше да е перфектен като мен. Въпреки това ще призная, че Анита беше естествено красива! Много ѝ завиждах, понякога просто исках да падне и да си размаже прекрасното лице, но тя ми пишеше домашните и трябваше да се държа сякаш наистина я харесвам.

    По пътя ми беше студено, може би трябваше да се облека по-топло? Глупости.

   В 7:50 вече бяхме пред кабинета по математика. Повечето ми съученици ме поздравиха, освен онези които открито си показваха, че ме мразят.

- Той идва! - Прошепна ми едно от момичетата, с които говорех.

   Този той, за когото говореше се казваше Георги. Беше наистина голям сладур и година по-голям от мен.