Фон дьо тен принцесата

Единадесета част

   - Искам теб! - нахвърлих се на режисьора като гладно магаре на купа сено.

   - И аз те искам! - сграбчи ме в обятията си.

   - Чакай, чакай, чакай... Чакай! - извика Елица.

   - Какво?! - попитахме с режисьора.

   - Ти си на 27, а Камелия е на 12.

   - И половина - обадих се.

   - Да, и половина. Следователно... Това е нелегално.

   - За любовта няма граници! - мъжът ме притисна по-силно до себе си.

   Той ме хвана за ръката и се затича към скъпата си, червена кола. О, да, изкарах късмет! Караше с бясна скорост. Слушахме "Хабиби" и мятахме главите си напред-назад.

   - На къде отиваме, скъпи? - запитах го.

   - Изненада. Много ще ти хареса.

   - Ам, и също така... Как се казваш?

   - Как не знаеш!? Аз съм Режисьор - погледна ме странно, докато сгазваше една бременна жена.

   - Аз имах предвид...

   - Режисьор.

   - Но...

   - Режисьор е.

   - Добре, добре!

   Видях колата на бабата на Мартин да се движи след нас. Бяхме стигнали до една висока, изоставена постройка. Режисьор спря колата, изкара някаква пушка и извика:

   - Последвай ме! Ще се качим горе!

   Послушах го. Качихме се на покрива. След минута-две Георги и Мартин бяха при нас. Футболистът бе облечен в желязна броня с формата на бална рокля и държеше миксер в ръка. Русокосият носеше заешки костюм и бе въоръжен с дървен стол.

   - Не е нужно да го правим, нали знаете, момчета - Режисьор ги погледна злобно.

   - Няма връщане назад - изръмжа Марто.

   - Добре, тогава, нека започваме! - мъжът на мечтите ми ме избута зад себе си. - Кренвиршче, ако случайно загубя, бягай!

   - Да, мой кентавърчо!

   Той хвърли пушката надалеч. Двете момчета направиха същото с оръжията си. Те изкараха телефоните си. Започнаха да харесват снимките ми във всяка една социална мрежа! Известията валяха! Не знаех какво да сторя!

   - АУЧ! - изкряска моят сладък кентавър.
 
  - Аааа! - извика Георги.

   - Ъх! - Мартин се хвана за сърцето и падна на едно коляно.

   Скоро и тримата бяха паднали на земята и дишаха тежко.

   - Така... Няма да стане - с много мъки изрече Режисьор. - Имам друго решение!

   - Това, за което си мисля ли имаш предвид!? - Учуди се Гошо.

   - Точно така. За сърцето на моето кренвиршче... Ще се подложа дори на това. Съгласни ли сте?
 
  - Да! - извикаха двамата и хвърлиха телефоните.