Фон дьо тен принцесата

Дванадесета част

   - О, само не това! - изписках.

   Не ги спрях навреме. Миг по-късно над нас се появи въртолет. Той бавно слизаше надолу и от него на въже се спусна Азис.

   Приближи ме и изчака момчетата да се подготвят. Те се изправиха и той започна с дълбокия си глас:

   - Така... Време е за Raaaap Battle!

   За нула време ни заобиколиха десетки хора. Крещящи, подсвиркващи, скандиращи името на своя фаворит. Азис започна да бийтбоксва, за да даде ритъм.

   - Аз започвам - Георги приглади косата си. - Аз съм най-добър, щот футбол играя и за сърцето на Ками не се колебая. Искам тази коза само за мен, ще се помотая с нея и ще я захвърля след ден!

   Мартин бързо се включи:
   - Брат, аз съм феймъс, не можеш да ме спреш, отивай на село полето да ореш. Селфита ще си правя с моята овца, докато наоколо тичкат нашите деца.

   - Само на дванайсет сте, келемета! Прайте са на големи, но сте за никъде без нета. Аз съм по-висок, аз съм нейния кентавър. Пия бира - не сок, и съм...

   Преди Режисьор да приключи... Азис ме погледна с красивите си очи и неочквано запя:

   - Хабиби - сърцето ми сякаш спря, - спиш ли добре? Завиваш ли сеее? Храниш ли се? Защото аз неее!

   Всички се умълчаха, а той продължаваше:
   - По дяволите! Обичам тебее! Умира ми се!

   - Нидей да мреш, Азисчо! - хвърлих се на добре уформения му врат.
 
   Ухаеше на Фики, но това не ми попречи да сключа устните ни в бясна целувка. Борехме се за надмощие като японски сумисти. Явно неговият език е по-добър сумист, защото той спечели яростната борба. Отдадох му се. Цялата бях негова. Исках това Хабиби. Исках го!

  
   А/Б:

   О, хора! По принцип не харесвам нещата, които пиша, но това вече е прекалено. Изпитвам гордост и погнуса едновременно. Иу! ХД