Santa fеll into my bed... and he's hot!

🎅 1

На сутринта се чувствах все така ужасно, както и миналата вечер. Този път имах прекрасният бонус от сутрешен махмурлух.

Изпънах гръбнак на матрака, като по този начин голата ми кожа се бръсна в чершафите.

-Гола?! - въклинах, преди случилото се снощи да изплува в съзнанието ми. - О,Боже!

Мат. Джон. Луд и необуздан пиянски секс зад ресторанта. После още един в колата на Джон. След това повърнах отгоре му, а роклята ми си загуби ципа. Дали някъде във вселената нещата бяха предначертани, или аз бях такъв карък?

Погледнах мобилния си. Екрана му, както и часовника до него, показваха 11:02.

Планове за деня:

Да се върнех поне малко към моето аз.

С тежка стъпка и почесване по задника се измъкнах лениво от топлото легло. Съседа ми плезеше език на прозореца, но плъзнах крак по въженцето, спускайки щорите.

-Ммм, тъмнина.

Със същата походна стигнах до банята, където измих зъбите си. Може би бях натрувала много карма, защото пастата за зъби беше с изтекъл срок на годност, образувайки гнусна лепкава слуз в устата ми, която покапа по мен. Изчистих с кърпа петното от кожата си и изплюх гнусната слуз в мивката.

-Тамита, купи си паста. - написах го с остатъка от червилото си върху късче тоалетна хартия ,което залепих за огледалото. - И червило. - отбелязах на глас, напускайки банята.

След тридесет минути бах взела кратък душ и бях нахлузила същата пижама, с която пра-леля ми Сю успя да си докара втори инфаркт, оставил я на количка завинаги.

"Ухуу, Коледен дух!"

Повреме на поредна прозявка докопах дистанцинното с пръстите на краката си. Не даваха нищо интересно, за това оставих да тече "Сам в къщи 2". Със скоростта на охлюв разбърках какаото в чашата си на снежинки, между които скачаха щастливи елени, които имаха толкова големи нарисувани очи, че сякаш Дядо Коледа ги бе оставил да пасат грешното поле с трева.

Наложи ми се да проведа разговор с майка ми, която, заедно с татко, вече трета зима едва приемаха факта че малката им Тами живее отделно.

-Мамо, на двадесет и две съм. Вече мога да се грижа за себе си. Кажи на татко, че го обичам и престанете да се тревожите за мен.

Майка ми изхъмка недоволно,но предаде думите ми на татко. Бас ловях, че подслушваше като стар пудел, наострил къдравите си уши до нея и двамата заедно премисляха всяка моя дума като някакви психотерапевти.

-Добре Тами, оставяме те да празнуваш. - прокашляне. -Не си забравила, че е Коледа, нали?

Прихнах в изкуствен смях.

-Разбира се, че не! - махнах с ръка, потропвайки с коледните си чорапи. -Мат държеше да ми го напомни със съобщение,помниш ли?

Чух как татко изругава и когато взе слушалката, изобщо не се изнадах.

-Майната му Там, той не те заслужаваше! Един мъж винаги има нещо за поправяне, а този изгелждаше като изваден от печката на майка ти. Хич не му се връзвай!

Засмях се на думите на татко и свих пръсти , натрошавайки една от елхичките-бисквитки в кошничката до елхата.

-Знам татко, спокойно.

-Това намек да се разкараме ли е Тамита Брукс? - разгневеният ми баща беше много дребнав, за това се въздържах да изсумтя и измислих бърза лъжа.

-Честита Коледа! - казах накрая, преди да се приготвя да натисна копчето за прекратяване на разговора.

Оставаше ми само един миг и щях да съм затворила, ала нещо привлече вниманието ми. В далечният ъгъл, точно до купищата стари герлянди които ме мързеше да закачвам, там, където висяха червените празни чорапи, нещо се посипа по пода. Сажди от кумина на камината започнаха да се откъсват на големи парчета, съсипвайки белият ми килим.

-Мама му стара! - извиках ужасено.

От шибаната камина започнаха да се показват шибани мъжки крака.

-Мамо, ще ти затварям. Весела Коледа, целувки на кучет...татко, много любов и курабийки. Ще ви купя и нова печка. Чао! - затворих възможно най-бързо, изправяйки се на разтрепраните си крака.

Краката,висящи от кумина, бяха дълги и силни. Мъж. 100% беше лудият ми съсед.  Сигурно искаше да предпиеме мерки, защото му бе писнало да ме вижда гола през прозореца.

-Ако си ти Джеймс, кълна се в Бога ...

Но тогава от набралата се жилетка на дядоколедовият костюм се показаха шест броя невероятно стегнати кормени плочки, които автоматично извадиха Джеймс от списъка. Мъжът който живееше отсреща бе с бирено коремче откакто жена му се разведе с него и той можеше да пие колкото си бира пожелае.

Въпросът сега бе, кой по дяволите бе мъжът в комина ми?