Santa fеll into my bed... and he's hot!

🎅 4

Клаус беше настоятелен, когато малко по-късно ми заяви,че иска мляко с бисквити. Боже, добре, че беше само това, защото ако всичко бе вярно, шкембето му нямаше да не ми оставя място на дивана. За щастие, стегнатият му корем правеше гледката "риза с липсващи копета" много по-пикантна.

-Да му дам ли дрехи? - промърморих, докато настървено бърках кафето си.

Щеше да е грях да не се стопля в този студ, а гледката на голият Дядо Коледа беше много, много гореща.

Тъкмо премислях една своя идея, която щеше да ме запрати право в списъка с непослушни деца, когато видях, че моят човек заспива.

Стреснато подскочих и разлях кафето си. После обаче осъзнах, че няма какво да правя с него, а ако казваше истината, то той наистина нямаше къде да отиде. Макар силно да се съмнявах този красавец да казваше истината, колкото и достоверна да звучеше историята му.

Да, бях луда.

Но му вярвах.

Въздъхвайки продължително се изправих за да изключа осветлението.

-Къде отиваш? - чух го да пита сънено, докато се проближавах към въртящото топче на стената.

-Ще те оставя да спиш.

Мъжът присви красивите си сини очи и разтърка нервно челото си.

-Аз...чувствам се нахален.

Усмихнах се мило.

-Ако наистина си Дядо Коледа, ще видим какво можеш да направиш по въпроса с изплащането на наема си. - засмях се на шегата си и фръцвайки дупе, напуснах хола.

Наречете ме психопат, но аз нямаше да се загегна. Признавам си, стоях будна и премислях какво да правя с хубавеца на дивана ми, спящ на долния етаж. Накрая, решена да се възползвам маскимално без да изглеждам жадна за секс кучка около онова тестостеронено изкушение, се спуснах по стълбите и на пръсти се пъхнах в хола. Понеже беше едно с кухнята, си направих зърнена закуска с мляко и се любувах на спящия Дадо Коледа.

Само по едно зимно одеало и открит торс, без дори да си дава труда да изглежда секси, този човек беше самият Зевс, спуснал се за да ме изпита. И, Боже, кълна се, опитвах се да не му скоча и да не го погълна с уста всянчески, но волята ми, Бога ми, тази проклета воля остъпваше с всяко издишване през стиснатата ми челюст.

-Не. Го. Нападай. - повтарях си, забила нокти в канапето отсрани. -Бъди добро момиче Тамита, не докосвай добрия Дядо Коледа... - дълъг наниз ригатни. -...колкото и млечен да изглежда.

Изведнъж нещо под ръката ми се скъса и звукът отекна в цялата стая. И глух старец бухал щеше да чуе това разкъсване на плата под ноктите ми.

-Съжалявам! - скочих на крака когато чернокосият се сабуди. - Наистина, не исках да те сабудя.

-Ти... - гледаше толкова сънено и беше толкова секси, че трябваше да притисна бедра едно в друго като менгеме. -...от кога стойш там?

Олеле! Код Коледа! КОД КОЛЕДА!

-А-аз... - мисли Тамита, мисли! - Слязох за среднощна закуска.

Добре, лъжата беше добра. Но уви, моят Дядо Секси-изчукай-ме Коледа се усъмни. Ръката му хвана края на одеалото и го повдигна по-високо.

Аха. Явно той не изпитваше нищо подобно.

Мамка му, каква мръсница бях да мисля за него по този начин. Сигурно имаше приятелка или дори жена.

-Когато лъжеш си играеш с пръстите си. Много от приятелите ми го правят.

Аха, значи имаше приятели! Това значеше, че не е никакъв Дядо Коледа.

-Как можа да излъжеш, че си Дядо Коледа? Дядо Коледа няма приятели! Време е да си вървиш у дома Клаус.

Бях груба, но нямах избор. Вече не вярвах толкова на историята с елените. Как такъв красавец се връзваше с историята за белобрадия дядо, носещ голям чувал с играчки?

-Дори нямаш чувал! - извиках, вече бясна.

Дишах тежко. Какво ми ставаше? Защо се ядосвах така? Просто един безобразно секси мъж се бе озовал в комина ми. Нямах право да спя с него.

"Но е направо божествен!" - обади се вътрешният ми глас.

Да, беше. Но азях да изглеждам истинска курва, ако му бях налетяла. Така бе по-добре.

-Кажи ми къде живееш. Ще се обадя на някого за да те закара.

Мъжът потръпна.

-Нямам как да се прибера преди края на деня. Казах ти, че шейната ми се блъсна в някаква летяща машина, която вие наричате самолет.

Потропах нервно с крак.

-Не на мен тези!

-Относно това с приятелите... - продължи сякаш не бях казала нищо. - Говорех за джуджетата. Права си, нямам приятели. Там от където идвам познавам само тях и поверието за превръщането ми в Дядо Коледа. Нищо повече.

Изпръхтях като кон.

-Ама че дивотия!