Santa fеll into my bed... and he's hot!

🎅 2

Сърцето ми биеше толкова силно,че можех и аз да получа инфаркт. След секунди не само корема на мъжа в кумина ми се виждаше. Пред очите ми от него изпадна най-разкошния коледен подарък, който някой можеше да получи:

Черна коса и малък,но изящно изваян нос над плътни и розови устни. Покрито със сажди лице и две сапфирено-сини очи огледаха хола ми, преди две кълба на греховен задник да тупнах глухо на пода ми.

-Здравейте! - помаха с ръка непознатия.

Устата ми зееше отворена. Нямах представа какво се очаква да направя в пособна ситуация. Някой знаеше ли? Помахах в отговор и от ръката ми падна чашата с какао, разбиеайки се на килима. Не й обърнах внимание, защото, по дяволите, имах мъж с дядоколедов костюм насред къщата, но, дяволите да ме вземеха и пустите ми грешни очи, лигавех се на спомена за корема му и красивото му лице като куче пред кокал.

-К-кой си ти?

Започвах да си връщам гласа, а това беше много добре.

-Аз съм Дядо Коледа? - посочи очевидното.

Кимнах бавно, като зад гърба си започнах да опипвам за предмет, с който да можех да се защитя при нужда. Не напипах нищо.

-Аха...и какво правиш тук?

В единия миг всичко бе тихо, а в следващия половин тон подаръци се изсипаха през комина ми. Един голам син подарък удари секси Дядо Коледа по тила и той изпъшка, разтривайки нараненото място.

-Не искам да създавам проблеми, но ми се налага да остана до края на вечерта. - опита се да звучи мило, но му личеше, че беше бесен.

Идеше ми да му надупча задника с крокети, но посочих към вратата.

-Не и в моя дом,драги! Изнасяйте се заедно с тези кутии!

Чернокосият проследи накъде сочех и присви очи.

-Нима не може добрият старец да отседне за чаша мляко и бисквитки поне за малко?

Звучеше сериозен, но това, което ме накара да се засмея, бе изказването му и негивият смисъл. Грабнах резервната чаша с какао и му я подадох, като я оставих в близост до крака му. Върнах се до дивана и подхвърлух една курабийки към него. С бърз рефлекс силната му мускулеста ръка се вдигна и улови бисквитката, преди два реда бели зъби да я схрускат.

Щях да измъркам.

Не трябваше да мъркам.

Пресвети богове, бях гладна, но не за шибаната бисквитка!

-Искам да си тръгнете. Не Ви познавам, а не приемам хора в дома ми, влезли през комина.

Красавецът изтри уста с ръкава на жилетката си и облиза устни, за да обере възможни останали парченца. Добре, признавам, възбуждаща гледка бе, а Мат беше проклето жигуло, но нямаше начин да остане в дома ми.

-Простете, но аз нямам къде да отида. Относно влизането ми през комина - на такова съм свикнал. Нямаше да е вашият, нямаше да е ничий, но моят превоз загуби...своя двигател? Така ли го наричате?

Изкривих уста и набърчих нос.

-Да Ви приличам на механик? - отрязах го. -Не ми пробутвайте тези Дядо Коледа глупости. Вървете си, преди да извикам полиция!

Мъжът се изправи в цял ръст. Наложи ми се да вдигна глава, а после дори да изкривя врат, когато ме приближи. Сама бях застанала там, заобиколена от дивана без път за бягство.

-Позволете ми да остана. Няма да навредя на никого, имате думата ми. Но наистина няма къде да отида до края на вечерта, а трябва някой да оправи шейната ми.

Опитах се. Наистина. Много силно стиснах устни и не позволих на смеха да се изплъзне, но просто не ми се получи. Така силно се засмях, че мъжът повдигна вежди и се усмихна неловко.

-Съжалявам. - изтрих появилите се сълзи в ъгълчетата наочите си. - Наистина, много нетактично от моя страна да избухна в смях, но недейте да говорите така. Имате семейство, не ме лъжете. Приберете се при него, а аз няма да викам полиция.

Май човека беше комик, защото се поркашля и потривайки тила си, измънка:

-Джуджетата отговарят за елените, а шейната е на покрива Ви. Ако не ми вярвате, проверете.

Задавих се от смях,за това седнах на дивана. Оказа се, че няколко бисквити са под мен и бяха безмилостно премазани.

-Ох! - възкликна мъжът.

Объркана, все още превиваща се от смях, го погледнах въпросително. Той посочи с брадичка към мен. Очите му гледаха трохите от смачканите елхички.

-Вие убихте елхичките. - обвини ме с усмивка.

Може би не трябваше да викам полиция.

Може би моят Дядо Коледа бе за психиатрията.