Santa fеll into my bed... and he's hot!

🎅 5

-Вече не ти вярвам. -отсякох.

Клаус се изправи и махна ядосано с ръка.

-Нямам име, нито други дрехи. Паднах в комина ти, докато се мъчех да полетя и мога да прочитам мислите на децата. Това не е ли достатъчно за да ти повярвам?

Прихнах в бурен пристъп на смях. Увладях се колкото да попитам през насълзени очи:

-Какво мисля в момента?

Той присви очи, видял, че се шегувам.

-Ха, ха! - изимитира ме, но с видим сърказъм. -Ти не си дете! - сериозно ме отряза. -Няма как да ти го докажа, но се кълна, че съм аз.

-Тогава напусни! - посочих вратата. - Аз се отказвам от това да съм бавачка на мъж, който не познавам. При това гол! С какво да те облека? С какво да те храня? Ако майка ми те открие у дома ми ще получи инфакрт!

-...инфаркт от?

-От гледката на голият ти секси задник, глупако!

Клаус зяпна. Да, това беше лоша дума за Дядо Коледа, но той не бе него, по дяволите!

-Не ме гледай сякаш ще извадиш списък от задника си и ще ми запишеш името! Не. Ти. Вярвам!

-Кой те е учил на такъв език жено? - извика ужасен.

Трепнах от тона му. Сякаш ми бе баща.

-Извинявам се, но това не променя факта, че не ти вярвам.

Чернокосият стисна челюст и плътните му устни се свиха ядосано. Май добрият Дядо не бе толкова мекушав, за колкото го пишеха в книгите.

Какво ми ставаше? Това не бе Дядо Коледа, трябваше да престана да го наричам така.

-Нямам къде да отида. - гласът му бе тих и звучеше изтерзано. -Това не влизаше в плановете ми, когато тръгнах.

Поклатих глава. Дали да не се обадех на психиатър? Дом за душевно болни?

Посегнах към телефона си, решена да не стоя със скръстени ръце. Или беше луд, или наистина щеше да направи някаква глупост. А ако бе гол и не виждах, че се тресе,а беше на наркотици?