Събуждам се от шумотевицата долу, майка ми пак е в криза. Сигурно не е стигнала сместа за специалния й кекс. Чуват се и гласовете на петте ми лели, четирите ми сестри, от които едната е момче-гей и крясъците на баба ми Анна, която отново крещи на баща ми, че е пропилял парите за храна, за да си купи ракия.
- Дакота, ставай от леглото и си довлечи задника долу! Вече е чак осем часът!... Защо още не си тук?!
Какво приятно събуждане, нали? Понеже баба ми никога не търпи възражения, слизам веднага, без да се измия и среша. Появявам се като зомби долу и Кийра не пропуска да ми направи "комплимент", както винаги:
- Изглеждаш ужасно, сестричке. Гурелите ти ще ти задръстят очите.
- Кийра, пепел ти на езика - обажда се леля ми Гертруда, която е много суеверна.
- Гертруда, стига си ги проклинала така! Горките деца! - отвръща и другата ми леля Силвия.
- Не ги слушай, пеперудке. Те са смахнати - успокоява ме поредната ми леля Евелин.
- Знам - казвам, пльосвайки се на стола до Ноа, който вече е изплюскал цялата храна, приготвена за сестрите ми.
- Стига си се тъпкал - вика сестра ми Ерика ядосано.
- Ти не се обаждай. Така ви пазя слаби като фиданки - намига той.
Аз се засмивам. Той въобще не е дебел. Напротив, малко сланина няма да му е излишна.
- Трябва ни още ракия - обажда се баща ми вече леко пиян, а майка ми го шибва с черпака.
- Пияндурник такъв! Дакота, иди до магазина да вземеш брашно и нишесте. Да си тук до един час!
- Но, мамо, навън вали сняг. Не искам да излизам в това отвратително време! Изпрати някоя от сестрите ми.
- Не забравяй, скъпа, че имаш и брат!
- Причислих го към сестрите.
- Хей! - замерва ме Ноа с корнфлейкс.
Аз, вбесена от лудницата тук, ставам и отивам да си облека кожуха. Ще изляза с пижамата. Не ми пука, и без това по това време почти няма жива душа навън. Само сестра ми Анастасия ме скастря, задето излизам така гола. Но тя не може да ме упреква, защото вкъщи стои с две якета и два клина под панталона. И все пак не изглежда дебела.
![](https://img.wattpad.com/cover/94166424-288-k990198.jpg)
YOU ARE READING
The boy that doesn't exist
Fantasy*ЗАВЪРШЕНА* "Мамка му! Заради тежките торби, които нося, се хлъзвам и падам в снега. Този проклет мокър парцал...