Вечер е. Изминаха три дена, откакто се видях за последно с Рафи и вече започвам да си мисля, че наистина съм си го измислила. Но възможно ли е да си измисля всичко това, което стана? Може би полудявам...
Седя със цялото си семейство, гледайки ужасно тъп ретро кънтри филм. Просто "любимите" ми! Прозявам се и виждам, че Ноа вече е заспал, сгушен между баба Анна и леля Сю. Всички останали следят с интерес, дори сестрите ми. Толкова са консервативни!
- Дакота, би ли затворила прозореца, най-близо си? Не знам кой луд го е отворил - възкликва майка ми.
А аз се чудя защо ми е студено. Отивам и възкликвам изненадано, защото виждам травестита точно преди да трясна прозореца в лицето му. Значи не съм си го въобразила! Отдъхвам си облекчено, доволна, че нямам психични отклонения.
Той ми прави знак да изляза точно когато майка ми пита:
- Всичко наред ли е? Да не видя паяк?
- Реакцията й би била доста по-епична, ако наистина беше видяла това - отбеляза леля Гертруда.
- Хм... мисля, че видях коте в нужда. Ще отида да му помогна.
Всички ме поглеждат смаяно, а Ноа пита:
- Сега? По това време? В този студ?
- Котето не чака - намигвам аз, обличам си палтото и излизам. Какво ли не правя, заради тоя шут Рафаел...
Едвам съм прекрачила прага, когато той ме взема в прегръдките си и ме понася нагоре към покрива. Аз изпищявам. Какво, по дяволите?!
- Тихо, родителите ти ще заподозрат нещо.
- Предпочитам да чуят и да дойдат да ме спасят! Откога отвличаш малки момиченца?
- Не ми се струваш малка.
Чувствам се странно от коментара му и просто си замълчавам. В същото време осъзнавам, че летим. Никога не съм предполагала, че някога ще летя в ръцете на снежен травестит. Не мислех, че е възможно.
Изведнъж се стоварваме върху керемидите на покрива и огромно количество сняг пада върху единствения стрък трева, който беше недокоснат от снега.
Рафаел се разсмива и отбелязва:
- Много си тежка.
Поглеждам го начумерено и му казвам:
- Ще те бутна от покрива.
- Давай. И без това нищо няма да ми стане.
YOU ARE READING
The boy that doesn't exist
Fantasy*ЗАВЪРШЕНА* "Мамка му! Заради тежките торби, които нося, се хлъзвам и падам в снега. Този проклет мокър парцал...