The boy that doesn't exist

Метеоритният дъжд

Не мога да повярвам, че досега съм нямала коте. Снежанка не спира да се умилква и да се гушка в мен. Толкова е сладка, бяла и пухкава! Вчера дори я помислих за пантофа си и щях да я настъпя, но тя, слава Богу, измяука и аз се усетих. 

Сега стоим на покрива на къщата. Котето е гушнато в мен на топло и гледаме звездите. Небето днес е необичайно красиво. Пълнолуние е, което прави нощта още по-очарователна. Семейството ми знае, че съм тук, така че този път няма да е нужно да ме търсят къде съм.                                                                                   

Каня се да си тръгвам, когато Рафаел се появява до мен и казва "Бу!", при което аз си изкарвам ангелите. И вече съм същински дявол. Прави ми впечатление, че е по-прозрачен от обикновено и потреперва сякаш ще изчезне всеки момент.

- Мразя да ме стряскат така!

- Окей, ще го правя по-често - отвръща ми той с усмивка.

Изсумтявам. 

- Какво е това бялото животинче в якето ти? Да нямаш хамстер?

- Ти си хамстер. Това е коте. Снежанка.

- Оо, едно време обичах тази салата! - спомня си той блажените дни.

Аз се разсмивам.

- Не само заради това я кръстих така. Напомня ми за снега, също.

- Сладко. Как се качи тук, между впрочем?

- От тавана по едни стълби. Досега не знаех за съществуването им.

Той кимва и после ми прави знак да седнем.

- Тази вечер към 10 часа ще има метеоритен дъжд. Искаш ли да го гледаме?

- Какво е това? Ще ме удари ли?

Той избухва в смях от неведението ми.

- Да. Ще падат цели метеорити. Ще е много опасно, причиняват оглупяване, ако те ударят. Затова те накарах да останем - намигва ми той, а аз го первам по рамото.

- Сериозно, какво е това?

- Ще падат звезди. Много. Невероятно е - казва той и се заглежда в небето. На фона му Рафаел изглежда като снежен ангел. - Веднъж, преди да стана снежна сянка, станах свидетел на един такъв дъжд. Не паднаха много звезди, както очаквах, но пак беше уникално. Пожелах си... доста неща, но нито едно от тях не се сбъдна. 

- Това е тъжно. Сам ли беше?

Той се почесва по тила.

- Ъм... бях с тогавашното си гадже.