The boy that doesn't exist

Първият коледен урок

Лежа на леглото си и слушам музика, пеейки на висок глас. Изведнъж чувам само моя собствен  - слушалките ми ги няма.

     - Дакота, стига си стояла тук, без да правиш нищо! Слез и ни помогни.

     - Ако е за Коледа, не.

     - Знаеш, че е. Нищо няма да ти стане, ако свършиш малко работа. Престани да бъдеш толкова скептична към този красив празник.

Майка ми знае защо го ненавиждам, защо ме насилва така?

     - Време е да го преодолееш, скъпа. Животът си продължава...

     - Мамо! Много добре знам, че продължава, но просто цялата тази обстановка около Коледа ми напомня за случката... Мислех, че ме разбираш.

     - Оо, Ди, естествено, че те разбирам, но и ти ме разбери - не понасям да те гледам така... А и не може до края на живота си да стоиш и да не правиш нищо на Коледа.

     - Остави ме сама! - изкрещявам аз, вече бясна. - Това, че сега се държа така, не значи, че цял живот ще го правя! 

Майка ми излиза с тъжно изражение, а на мен ми става гадно, че и се разкрещях. Облягам се назад в леглото и поглеждам към прозореца. И представете си изненадата ми, когато виждам онзи снежен травестит, скръстил ръце, стоейки пред прозореца. Но още по-голям шок за мен е, че вдига ръката си и помръдва пръста си в знак да се доближа.

Аз му показвам среден пръст и си слагам слушалките. След малко чувам как прозорецът ми се тресе. Поглеждам го - отвън пред него се разиграва страхотна виелица. Ох, този нехранимайко. 

Излизам навън, като се старая да не вдигам шум, за да не разберат всички, че отивам да си говоря със снега. Търся го под прозореца си, но него го няма. Усещам как снегът се пропива в дрехите ми и нямам търпение да се прибера, когато чувам глас изключително близо до себе си. 

     - Ух, много си топла! Ако остана още малко при теб, ще се разтопя.

И тогава разбирам, че той е под дрехите ми. Спирам себе си от това да изпищя. Това е толкова унизително! Започвам да скачам и да ръкомахам, за да го разкарам от мен, но той вече сам се е изкарал. Слава Богу!

     - Ти, перверзник такъв! Определено си момче...

Той ми намига и казва:

     - Хубаво тяло, между впрочем.

Това прелива чашата. Удрям шамар през снежното му лице, но ръката ми минава през него и оставя дупка. Слагам ръката си пред устата в шок, а той се засмива: