В 5:30 часа вече е пълен мрак навън. С Пайпър, най-добрата ми приятелка, излизаме от кафенето "При Джони", след като тя изпи обилно количество кафе, а аз - чай. Винаги съм мразела кафето и никога не пия.
Навън е кучи студ и аз слагам ръце пред устата си, за да се стопля.
- Ще се прибираме ли? - пита Пайпър.
- Ами, аз така смятам, много ми е студено. Ако искаш ела у нас.
- Аз, ъм... ще прекарам нощта с Кай - усмихва се тя, изчервявайки се, говорейки за гаджето си, с което са заедно от пет месеца.
- Оо, ще го правите ли?
- Ъъ... Дакота, ние го... ъъ... направихме го преди няколко вечери...
- КАКВО?! Защо не ми каза?! - шокирам се аз, чувствайки се леко обидена.
- Беше заета със семейството си, а и не исках да те притеснявам на Коледа, знам, че я мразиш...
- Винаги можеш да ми споделяш, особено такива важни неща. Разочарована съм - поклащам глава унило.
- Наистина съжалявам, Ди...
Тогава и двете чуваме пиянски гласове зад нас и се обръщаме:
- Няма място за съжаления на Коледа, момичета - ухилва се един клошар, а другият кима ожесточено, едвам стоейки на краката си. В ръцете си държат евтини бири и пийват от тях.
Ние се споглеждаме и потреперваме. Тръгваме, почти бягайки, а те ни следват.
- Къде тръгнахте, сладуранки? Искате ли да си поиграем... Пийнете с нас.
В следващия момент вече бягаме, но, за наш ужас, тези ни настигат, не знам как, при положение че са пияни. Хващат ни за ръцете и ни обръщат към себе си.
- Мамка му, пуснете ни, пияници...
Пайпър и аз треперим от страх и се опитваме да им се измъкнем, но безуспешно. Хватката им е много здрава.
- Недейте така, принцеси, ние искаме само да ни правите компания...
- Само през трупа ми, глупаци!
Чувам гласа на Рафаел и след това виждам как запраща голяма снежна топка в лицето на единия. Той надава писък и се обръща към другата пияница:
- Идиот, 'що ме удряш, бе?
- К'во? Не съм те...
Изведнъж двамата започват да се бият и падат в снега, не можейки да запазят равновесие. Бирите им се разливат и се пропиват в девствения сняг.
![](https://img.wattpad.com/cover/94166424-288-k990198.jpg)
YOU ARE READING
The boy that doesn't exist
Fantasy*ЗАВЪРШЕНА* "Мамка му! Заради тежките торби, които нося, се хлъзвам и падам в снега. Този проклет мокър парцал...