Ангел с черни крила

2.

– Как така сте я сложили в подземните килии?

Алекс се постара лицето му да не издава нищо, освен недоумение. Шефът му скръсти ръце на гърдите си. Опасен мъж, това крещеше видът му.

- Докато не се събуди и не разберем дали със сигурност не е опасна, няма да я местим – деловият глас прокънтя тихо в стаята. Като смъртоносна заплаха. – Когато този момент настъпи, докторе, вие ще имате честта да я транспортирате до Експерименталната зала.

Алекс не каза нищо. Нямаше значение какво ще каже.

Прекара целия ден в работа. Планове, внасяне на данни, отчитане на данни, планиране на терапия с различни медикаменти... Когато обаче отново се оказа сам в апартамента си, вече нямаше с какво да подтисне мислите за момичето.

Седна на леглото си и зарови лице в дланите си. Тишина. Спокойствие. А тя бе в тъмна, мръсна и студена килия, сам сама и гола на всичкото отгоре. Как би могъл да спи в мекото си легло, когато нещо такова се случваше под същия покрив, под който живееше?

Нямаше да взима приспивателни, въпреки умората. Трябваше да бъде на лице, ако го повикат, за да не се заеме някой друг с преместването й. Нещо трябваше да го разсее или да го приспи...

Ето че книгите на Хари Потър отново се оказаха пред очите му. Той все третата. Отбеляската още стоеше на мястото, до което бе стигнал. Вгледа се в дупката на рафта, мислейки си, че все пак ще я довърши.

Излегна се на леглото. Може би четенето този път щеше да го приспи. Ала мислите му блуждаеха, носейки се в посока към нея. Към едно момиче, чието лице дори не бе видял. Защо не можеше да я възприеме просто като едно тяло, както правеха всички останали? За бога, той не знаеше нищо за нея. Не знаеше дори дали харесва Хари Потър.

Изтощението го предаде на съня. Събужда се много пъти и се въртя неспирно. А когато му позваниха, изпита облекчение. Облече се и отиде да се срещне с момичето. Докато вървеше, краката му трепереха. Той се надяваше никой да не забелязва. Сърцето му прескачаше по няколко удъра. Накрая застана лице в лице с почернялата врата. Грозното нещо бе изместено и светлината нахлу в мрачнаха килия. Заедно с това влажен въздух излезе навън. Задухата открадна дъха му. Алекс погледна към момичето и това, което й бе причинил. И остана без думи, без дъх и за пръв път от доста време – дори без мисли.