Ангел с черни крила

6.

– Значи така е отнасяме с героите, а?

Алекс седеше опасно близо до Огнения пред отворените врати с решетки. Беше им показал къде ще прекарат нощта, докато ги върнат утре.

Стаите бяха малки и набързо приспособени за тях. Нямаше нищо друго освен четири легла разделени с дебели решетки. На прозорците също имаше решетки, но поне не закриваха изцяло гледката навън.

Огнения го гледаше злобно, но тя мина помежду им и влезе в средната килия. Крайчеца на крилото й докосна гърдите на Алекс и той замръза за момента. Тя пристъпи към леглото и легна по корем върху него. Крилата й останаха да висят от двете страни на тесния матрак.

Огнения изръмжа и отиде в килията в ляво. Волфрам влезе в дясната. Заключиха ги, но Алекс остана още момент загледан в нея. Може би трябваше да влезе и да я завие, помисли си. Но вече беше късно. Тя лежеше изтощена. Струваше му се, че вече спи.

Огнения се бе излегнал на своето легло и продължаваше да гледа злобно. Волфрам седеше, опрял лакти на коленете си, и наблюядаваше Алекс.

Отдръпна се и се запъти към временния им щаб. По улиците разрухата бавно се разчистваше, но никой не помагаше на гражданите. Те сами, щастливи, че не са загубили никого от близките си, изпълнени с нови сили, изличаваха следите от разрухата и вече строяха новите си домове. Докато минаваше покрай тях, Алекс чу малко момиченце да казва на родителите си, докато помагаше да разчистят улицата:

- Казах ти, мамо! Казах ти, че ангелите съществуват! Някой ден и аз искам да бъда ангел и да пазя хората!

Това дете можеше да е мъртво, ако не беше тя, помисли си Алекс. А сега то се усмихваше весело и с обич към родителите си. Заради нея.

Алекс отвори вратата на една от къщите, които бяха окупирали, за да си направят щаб. Около голяма маса бяха насядали около двадесет човека. Разпаленият им разговор достигна до него още щом пристъпи прага. В тоновете им усети притеснение, отчаяние и твърди нотки. Присъедини се при тях.

- А какво мислите ще стане, когато осъзнае, че може да обезврежда всичко електрическо? – питаше разпалено чернокосата. – Тя може да се измъкне и да си тръгне просто ей така!

- Дори и да не се сети, онези двамата ще й кажат – кимна сериозно едно от по-новите момчета. – Ще я използват, за да се измъкнат, а може и на нас да навредят.