Ангел с черни крила

8.

Този път друг човек дойде да й каже, че ще излизат навън. Тя облече дрехите, които Алекс й бе дал и които грижовно бе изпрала снощи. Беше се изкъпала преди да си легне и се събуди с толкова къдрава коса, че й се струваше по-къса. Обу ботушите си и последва мълчаливия млад мъж по коридорите.

- Днес времето навън хубаво ли е? – опита се да го заговори тя. – Въпреки, че дори когато вали е красиво.

Никакъв отговор. Тя си затананика, за да пропъди тишината. Хвана ръце зад гърба си, докато оглеждаше познатите бели стени с многото врати, които би трябвало да водят навсякъде, щом са толкова много. Крилата й затопляха приятно ръменете и гъбра. Тя погали черните им перца с благодарност.

Мъжът спря пред високата кола. Тя се покатери в задната част и се облегна права до стената. Само минута след като вратите се заключиха, возилото потегли.

Чудеше се по какви ли пътища минават. Въображението й си играеше да изрисува чакълест път в гората с шарена сянка, която играе по покрива на колата. После си представи как минават през безкрайни поля от слънчогледи или житни стръкове, или само зелени, зелени поляни! Усмихна се на мисълта. Слънцето щеше да пече жарко и да ги заслепява, а топлината му щеше да образува малки капчици по кожата им, но вятърът щеше да подухва от време да време и тя щеше да му се усмихва благодарно.

Спряха плавно, но никой не дойде при нея. Тя чакаше търпеливо в тъмнината и се чудеше дали би могла да изрисува стените с цвят, който се вижда само в тъмното? Нямаше ли да е прекрасно по време на пътешествията си да вижда собствените си картини, видими само за нея, когато вратите са затворени?

Дочу приглушени викове. Изведнъж вратата се отвори и Лумен влезе забързано при нея. Тя понечи да го поздрави, но Алекс я прекъсна със запъхтен глас:

- Стойте вътре и се дръжте за нещо.

Направи й впечатление, че не заключи отново вратата. Тя можеше да се отвори най-спокойно. Лумен я погледна, мислейки си същото.

Колата се размърда няколко пъти, когато някой влезе или излезе от предната й част. Тя залитна, когато шофьорът подкара с три пъти по-висока скорост. Или поне й се струваше, че е три пъти по-висока. Заогледа се любопитно, но нямаше как да разбере какво се бе случило. Е, щеше да почака и да пита Алекс.