Ангел с черни крила

5.

Следващият ден премина в анализиране на поведенческите им характеристики, на способностите, които проявяваха или отказваха да използват, в планове на нови и нови есперименти. Алекс чувстваше, че всички тези разговори не заслужават повече от половината му внимание.

Графикът за следващата седмица бе готов. Бяха включили дори непредвидени ситуации, касаещи новото попълнение. Всичко се получи много добре, щяха да постигнат успех в работата си, пък било то и малък. Плановете бяха одобрени, че и похвалени от висшестоящите. Всичко това караше Алекс да чувства възмущение за успеха си, когато би трябвало да е доволен.

Смяташе да отиде и да я види. Хвърляше й по някой поглед на екраните, но все я виждаше да лежи. Дали беше твърде изтощена? Или лекуваше крилото си? Или пък като него имаше нужда да остане насаме с мислите си? Възнамеряваше да разбере.

Предадоха му съобщение. Трябваше да се яви пред шефа си. Алекс извика хладнокръвно изражение на лицето си, докато вървеше натам. Накараха го да изчака няколко минути преди да го въведат в кабинета.

Стаята беше в стила на мъжа, който седеше в центъра й – делова и елегантна. Алекс седна на единия стол без да каже нищо. На това място нямаше нужда от излишни приказки.

Срещна погледа на студения мъж пред себе си. Нямаше никаква емоция по това остро лице.

- Искам да проверя до колко обектите биха ни били в полза. Време е да ги изпробваме в истински условия, а не в лабораторни.

- Те още не са готов...

- Утре – прекъсна го рязко мъжът. – Всичко, което трябва да знаете, е в папката пред вас. Съветвам ви да подготвите както прецените за добре и трите обекта. Ще ви изведем утре в 9:00 с хеликоптер. Това е всичко.

- Простете, но...

- Те са моя собственост. Аз решавам.

На Алекс не му остана друго освен да се протегне и да вземе дебелата папка. Първото нещо, което направи, когато излезе бе да я отвори. Разлисти първите страници. Изтръпна и затвори очи за малко по-дълго.

Изведнъж се почувства зле. Прилоша му. Осъзна, че не беше ял от сутринта. Запъти се към стаята си. Метна папката на леглото, за да я види по-късно.

Наведе се на мивката в банята си. Пусна студената вода и намокри лицето си. Не му стана по-добре. Погледна към огледалото. Там го посрещнаха заслабели скули, тъмни сенки под очите, къса, но въпреки това рошава кестенява коса и две сини, студени очи.