Ангел с черни крила

7.

Тя прекара следващите два дни сам-самичка в стаята си. Нищо не се случи, но тя се наслади на свободното си време.

Прочете книгата два пъти и вторя път разбра много повече за историята. Взимаше си душове и играеше с косата си. Понякога си тананикаше, а друг път пееше докато се разхождаше, увита в чаршаф, все едно носеше рокля.

Алекс не се появи. Тя молеше хората, които й носеха храната, да й донесат нещо за писане може би, а когато най-накрая склониха, една жена й подаде черен маркер.

- Мога ли да рисувам по стените? Няма на какво друго...

Жената просто кимна и побърза да излезе. Тя изяде набързо вечерята си и послушно остави празния поднос на шкафа до вратата. Изправи се върху леглото и погледна стената, на която то се опираше. Потупа устни с маркера, докато размишляваше какво да нарисува.

Очерта правоъгълниците и се зае да ги попълва. Стараеше се всичко да изглежда добре и да няма грешки. Захапваше долната устна на усмивката си, за да задържи дъха си, докато се радваше на творението си. От време на време отстъпваше назад върху леглото, за да се порадва на резултата.

На третия ден тя се опитваше да изтиска последните капки от маркера, за да завърши последния правоъгълник, когато вратата към килията се отвори. Тя сложи капачката и го хвърли върху меките възглавници, които бе преместила в другия край на леглото. Подскочи леко и тупна тихо на земята. Спомни си, че навън подът бе студен, затова побърза да се обуе.

Решетките се вдигнаха щом тя приближи. Отсреща Огнения също излизаше в голямата бяла зала. Волфрам се запъти към тях.

В ляво пред невидимата врата, през която и тя бе дошла тук за първи път, имаше някаква малка фигура. Наклони глава настрани, за да я огледа по-добре. Приличаше на сгушен на топка човек. Той прикриваше главата си с ръце и трепереше. Беше гол, а кожата му бе във всички нюанси на зеленото.

- Не отивай при него – спря я Огнения, когато тя направи няколко крачки.

- Защо?

- Не ми приличаш на човек, който би наранил другиго – сви рамене той.

- Защо трябва да го наранявам?

- За да не нарани той теб. Така са нещата, кукло.

- Прав е – обади се Волфрам. – Ние ще отидем първо при него, а ти стой отзад.