Dope

Защо не говориш с мен?

Той влезе в класната стая .
Джимин не обърна внимание на това че всички погледи се бяха забили в момчето което влезе .
Джимин просто си решаваше задачи най-отзад и се стараеше никои да не го забелязва .

Той се справяше чудесно с тази задача . Никои не беше забелязал свитото на кълбо момче на последният чин .
Той решаваше задачите си съвсем спокоино , но нещо го накара да изтръпне!

До него седна някои ! Той не го очакваше , и въпреки това се сдържа да не погледне кой всъщност беше това.

Часът минаваше бавно и скучно за всички , този път дори и за Джимин беше така. Той беше отегчен от живота . За жалост от както родителите му починаха , живота му стана еднообразен . Превърна се като рутина за него . Сутрин ставаше , подминаваше баба си без да и казва нищичко , отиваше на училище , търпеше от -до подигравки и побойща , после се пребираше и си пишеше домашните колкото се можеше по-бързо а веднага след това отиваше на работа . Джимин работеше в един малък супер маркет и винаги караше нощни смени освен през уикенда . И така животът му се превърна в една еднообразна картинка .

Джимин осети голямата сянка над главата си и извърна лек поглед за да види какво става .
Момчето до него беше вдигнало високо ръката си и я накланяне към Джимин . Той веднага разбра на къде отиват нещата и целият потрепери като малко кученце и се сви на още по-малко кълбо и проговори съвсем тихо но достатъчно за да го чуе момчето до него.

-Не ме бии моляте!- Продума тихо Джимин.

Момчето до него остана смаян . Той нямаше намерения да го бие ! Беше чувал разни неща за Джимин . Знаеше че е най-подиграваното дете в цялото училище , но не си представяше че първата му реакция ще бъде такава !

-Но ....аз нямаше да те бия!-Момчето до него говореше толкова плътно и .....той сякаш не правеше никакви реакции , с този студен глас и поглед ....

-Хаха много смешно ! Аз ти се вързах ! Хаиде даваи да се свършва по-бързо!

Джимин стисна учите си заедно с тялото си и беше готов да понесе ударът .....

-Щом така желаеш !- Подхили се дяволито момчето до него.

Джимин бе готов всеки момент да осети удъра върхо себе си, но вместо това той осети нежна ръка.
Момчето спусна ръката си и нежно я сложи върху рамото на свитото момче до него!

-Ще може ли да ми услужиш с една химикалка?

При чутото Джимин изправи главата си и погледна объркано момчето до себе си ...

-К-как-во каза ?

-Попитах те дали може да ми услужиш с една химикалка ? Ако нямаш споко ще поискам от някои друг !

-Имам п-почакаи ...

Джимин извади една химикалка от чантата си и я подаде на момчето до себе си.

-Благодаря ти. Междодругото аз съм Мин Юнги а ти?

Седях известно време на едно място , бях объркан! Това момче изглеждаше като най-големият хулиганин на света , гледаше ме толкова сериозно , толкова студено! Очаквах да ме пребие както всеки друг , но той не го направи!
Имам чувството че това е някакъв сън ...Или по-точно "кошмар".И чак тогава се осъзнах , че това беше самият Мин Юнги! От плът и кръв . Точно срещо мен . Значи това всъщност е той . Никога не го бях виждал в лице . Той винаги носеше маска и слънчеви очила а често дори прикриваше ментово зелената си коса с качулката на якето си.

Часът свърши , момчето до мен стана и излезе от стаята .
Джимин остана сам в стаята , гледаше в празнината все още смаян !

-Значи това всъщност е всеизвестният Мин Юнги!

Джимин въздъхна тежко , не знаеше какво следва от тук нататък ....
С бавни крачки той отиде до шкавчето си за да извади учебниците си за следващият му час които беше География.

-Не му казах името си...-Продума Джимин като затръшна вратичката на шкавчето си , но не от яд , а защото тя трудно се задваряше просто защото толкова много пъти го бяха блъскали в него ...

Джимин отиде в класната стая и завари единствено и само "Юнги" .

Седна до него и не обели и думичка . От друга страна обаче Юнги разчупи тишината ..

-Не ми каза името си ...

Джимин се ококори насреща му .
Той отново го заговори! Джимин си мислеше че това е някаква шега! Не очакваше той отново да го заговори , но ето че го направи!

-Защо не говориш с мен?